Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №1237 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Е.М.Т. твърди, че в брой 40/464/ от 29.09- 05.10.2012г. на издавания от ответното дружество „Н.м.г.”АД вестник „У.", в статията „М.О. си търси рушвети от съдии и ченгета” бил подложен на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, която накърнила честта, достойнството и доброто му име. Изживял интензивни и продължителни негативни емоции- тревога, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Статията била поместена в раздела „Криминале”, което предполагало публикуваните там материали да засягат теми, свързани с извършването на престъпление. В почти половината от статията се коментирали факти и обстоятелства, касаещи отношения между ищеца и прокурор от гр.Б.. Статията не била подписана и не били посочени източниците на информация. Ищецът твърди, че описаните в статията факти и обстоятелства не отговарят на действителността. Действително бил придобил през този период от време лек автомобил „М.”, но същият не бил луксозен и бил закупен по обява от автокъща в гр.Б.. Ищецът едва при сключването на сделката узнал кой е продавача. При регистрацията на колата в КАТ- София се оказало, че автомобилът е с интервенции по рамата и двигателя, след което ищецът върнал автомобила на продавача, а последният му възстановил продажната цена. Ищецът продължил да си търси автомобил и на 26.03.2003г. закупил от автокъща в гр.П. лек автомобил „БМВ”, който също бил стар модел и бил съобразен с финансовите възможности на семейството му. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикуваните от него неверни, обидни и клеветнически твърдения в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът „Н.м.г.”АД оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, оспорва настъпването на вреди, техния размер и причинно- следствената връзка с посочения в исковата молба журналистически материал. Твърди също така, че изнесените в статията факти и обстоятелства са верни. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното по делото копие на печатно издание- брой 40/464/ от 29.09- 05.10.2012г. на вестник „У.", че в раздела „Криминале” е публикувана статията „М.О. си търси рушвети от съдии и ченгета”. В част от статията се излага, че „топ ченге и Б.ки прокурор за малко да бъдат арестувани заради рушвет от Очите. През лятото на 2007г. служителят на „Вътрешна сигурност” към НСБОП Е.Т. се е срещнал в Б. с местен прокурор. Малка част от разговора им е бил свързан с професионална тематика. Рандевуто било посветено на кубатури, конски сили и бензин. Е.Т. подал на прокурора малка чанта. Съдържанието и било пачки с банкноти по 100 евро. На случката станали свидетели и лица от престъпния свят. Магистратът върнал жеста, като му оставил два ключа на масата. Така била сключена сделка. Ченгето купило много изгодно две баровски коли. Едната е лимузина „М.” с номер ******, а другата БМВ. До този момент те са били собственост на прокурора. Той пък ги получил през 2006г. като скъп подарък от именития Б.ки гражданин Д.Ж.- М.О.. Щастлив от покупката, Т. и негов доверен мъж лично закарали и двете коли в софийския КАТ за регистрация. Там обаче ги очаквала непредвидена изненада. Оказало се, че колите са крадени и с пренабити номера. От КАТ отказали регистрация. Скандалът се разраснал и стигнал до върховете на МВР, като бил покрит след задържането на М.О.”. Автор на статията не е посочен.
От представения по делото договор за покупко- продажба на МПС от 26.03.2003г. се установява, че на тази дата в гр.П. ищецът е закупил от А.Н.Т. лек автомобил „БМВ 520 i” за сумата от 1000 лева.
От представеното по делото уведомление от ОД на МВР- П. се установява, че закупеният от ищеца лек автомобил „БМВ” е бил собственост на А.Н.Т., след което на 03.06.2003г. същият е отчислен от регион П. за СДВР.
От представения по делото договор за покупко- продажба на МПС от 25.02.2003г. се установява, че на тази дата в гр.Б. ищецът е закупил от Е. З.Х. и Г.Г.Х. лек автомобил „М. 230” за сумата от 500 лева.
От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС се установява, че закупеният от ищеца лек автомобил „М.” е с дата на първа регистрация 18.02.1989г.
От представеното по делото удостоверение на МВР- СДВР се установява, че на 06.03.2003г. за лек автомобил „М. 230” с ДК№****** е образувана преписка относно констатирана интервенция по идентификационните номера и автомобилът е предаден на 06 РПУ- СДВР. Няма налична информация на автомобила да е отказвана регистрация. Липсват данни за издирване на автомобила. Регистрацията му е прекратена на 25.11.2010г.
От представеното по делото удостоверение на ОД на МВР- Б. се установява, че от 06.08.1996г. до 07.10.1996г. лек автомобил „М. 230” с ДК№****** е бил собственост на Т.Т.Г.; от 07.10.1996г. до 02.05.2000г. (посочената година 2010 очевидно е техническа грешка)- на А.С.А.; от 02.05.2000г. до 25.11.2010г.- на Е. З.Х.. На 25.11.2010г. регистрацията е прекратена.
От представеното по делото удостоверение на ОП- Б. се установява, че прокурор Е. З.Х. е заемал длъжността „Окръжен прокурор на ОП- гр.Б.” към 25.02.2003г.
От представеното по делото писмо на МВР- Дирекция „Инспекторат” се установява, че през последните пет години в тази дирекция е работил един служител с първо и трето име Е.Т.- Е.М.Т..
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Ф. се установява, че познава Е.Т. от 1999/2000г. Знае за закупуване на автомобил „М.”. Ищецът търсел лек автомобил за цена от около 4-5 хиляди лева, в сравнително добро техническо състояние. Свидетелят обещал да му помогне при избора на автомобил. Намерил въпросния „М.” в автокъща на негов познат, огледал го. След това се оказало, че автомобилът е собственост на Окръжния прокурор на гр. Б.. Свидетелят го предложил на ищеца и се стигнало до сделка. По-късно ищецът му се обадил, че има проблем с регистрацията на автомобила. Свързали се с продавача и се разбрали да развалят сделката. Автомобилът бил върнат от ищеца. Продавачът казал, че автомобилът е бил откраднат от самия него и тогава по всяка вероятност се е получила тази интервенция върху рамата, но свидетелят разбрал това по- късно. Автомобилът бил заплатен от ищеца при сключването на сделката, а след това парите му били върнати.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Т.а- съпруга на ищеца се установява, че същата познава ищеца от 1987 година, а от 1990г. са съпрузи. Познавам го като честен, почтен и достоен човек. Чела процесната статия, коментирали я и били изключително изненадани и шокирани от изнесените в нея факти. Това се отразило много зле на ищеца- затворил се в себе си, станал притеснен, необщителен със семейството, близките и познатите си. Фактите в статията не отговаряли на истината, ищецът бил честен и почтен човек и с оглед на работата си не би си позволил подобни неща. Тогава живеели заедно с родителите на ищеца и обсъждали статията. Влошило се здравословното състояние на ищеца от отрицателните емоции- кръвно налягане, кръвна захар. Наложило се дори да опстъпи в болница. Свидетелката и ищецът били в процес на придобиване на автомобил „М.”, но това не се осъществило, защото при регистрацията се установило, че има фалшификация и върнали автомобила. Случило се през 2002- 2003г. мисля. Търсели кола по обява. Закупили автомобила от гр. Б. и реалната цена била около 6000- 7000лв. Парите им били върнати след връщането на автомобила. След това купили автомобил „БМВ” от автокъща в гр.П..
От показанията на разпитания по делото свидетел Ю. А. се установява, че познава Е.Т. от съвместната им работа в МВР- НСБОП от 2001г. до 2004г. Свидетелят бил пряк началник на ищеца. Не знае по това време срещу него да се е водело разследване за участие в корупционни схеми. Ищецът си бил купил в началото на 2003г. лек автомобил „М.” за 6000 лева, свидетелят му казал че няма да може да го поддържа с неговата заплата. След това ищецът му съобщил, че върнал автомобила на продавача, той като не е успял да го регистрира в КАТ. След това ищецът взел л.а.БМВ. Карал го на ремонт и платил 250лв, този автомобил също не останал дълго при него. Свидетелят не знае подробности по придобиването на автомобилите. Свидетелят чел статията във в.„У.”, в нея нямало нищо вярно. Бил дълъг период от време извън страната и не е коментирал статията с колегите си, а само с ищеца. Последният бил много разстроен, търсел съвет от свидетеля дали да уведоми ръководството и министъра. Свидетелят го посъветвал да поиска проверка дали информацията в статията отговаря на истината. След публикуването на статията ищецът се променил, оплаквал се от проблеми със сърдечната дейност, повишен пулс, не се чувствал добре и комфортно, бил лабилен психически. Цялото му семейство било разстроено. Самият ищец инициирал проверка в Инспектората, но свидетелят не знае как е завършила тази проверка.
От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза се установява, че в резултат на процесната статия ищецът е преживял силни негативни емоции с вътрешно напрежение, непълноценен сън, подтиснато настроение и е понесъл тежки последици от личен, професионален и социален характер. Няма данни за психично заболяване или депресивно разстройство. Статията е довела до адаптационна реакция, като травматичните последици не са отшумели напълно и към момента на изготвяне на заключението.
От заключението на изслушаната по делото ССЕ се установява, че тиражът на процесния брой на в.”У.” е 220 350 броя.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, на първо място следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД- виновно извършено противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Източник на увреждането в случая са обидни и клеветнически твърдения, поради което в тежест на ищеца е да установи, че тези твърдения са обидни и опозоряващи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В тежест на ответника е да установи, че изложеното в процесната статия отговаря на действителността, като в този случай искът би следвало да се отхвърли като неоснователен. По отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й. Освен това следва да се установи възлагане на работа от страна на ответника, на прекия причинител на увреждането, както и че вредите са причинени при или по повод изпълнението на тази работа.
В случая между страните не се спори относно наличието на втората Г.а предпоставки. Безспорно е, че ответникът издава печатното издание вестник „У.” и като такъв е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Отговорността съгласно тази законова разпоредба е гаранционно- обезпечителна, т.е. не се изисква установяване на виновно поведение у самия ответник.
Безспорно се установява от представеното по делото писмено доказателство- копие на печатно издание, извършването на деяние, изразяващо се в написване и разпространяване на процесната статия. Деянието в случая е и противоправно, тъй като съгласно чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК, който чрез печатно произведение разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и с обществено порицание. С процесната статия се внушава, че ищецът е осъществявал нерегламентирани контакти с прокурор от гр.Б. и е придобил облага, която не му се следва чрез закупуване твърде изгодно на два луксозни автомобила. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че изнесеното в процесната статия не отговаря на истината- автомобилите нито са луксозни, нито са придобити през 2007г., нито са придобити едновременно от Е. Христов. Не се установява каквато и да било връзка между автомобилите и посочения в статията Д.Ж.. Следва да се отбележи, че от значение в случая са не само конкретно употребените думи и изрази, но и цялостното, адресирано към читателите внушение- публикуване на статията в раздел „Криминале” и създаването на представа, че съществува скрита връзка между ищеца, прокурор от гр.Б. и Д.Ж. (известен като М.О.). Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1, изр.1 от КРБ, всеки има право да търси, получава и разпространява информация, но осъществяването на тези права съгласно второто изречение на тази разпоредба не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на гражданите и правилата на морала. С процесния материал на практика се внушава, че ищецът е извършил престъпление. По този начин издателят е надхвърлил конституционно гарантираното му право по чл.41, ал.1, изр.1 от КРБ и е засегнал противоправно достойнството и доброто име на ищеца, в разрез със забраната на чл.41, ал.1, изр.2 от КРБ. Свободата за изразяване на мнение не е безгранична - нейните граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на другиго. Издателят би бил освободен от отговорност, ако се докаже, че изнесеното в процесната статия е вярно- съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления, т.е. деянието не би било противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се установи истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателства по делото в тази връзка не са представени от ответника. Точно обратното- както гласните, така и писмените доказателства установяват, че описаните в статията факти и обстоятелства не отговарят на действителността. Не е оборена от ответника и въведената с чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината на деликвента- написалия статията журналист.
Настъпването на неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се установяват безспорно от показанията на разпитаните свидетели и заключението на изслушаната СППЕ.
Предвид гореизложеното в случая са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл.49 от ЗЗД.
По размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В конкретния случай съдът взе предвид от една страна, че съдържанието на процесната статия е достигнало до голям кръг от хора, разгласените обстоятелства са опозоряващи за ищеца и са уронили достойнството и доброто му име, причинили са му неудобство и негативни емоции. Ищецът е променил поведението си, затворил се е в себе си, не контактувал с приятелите си. От друга страна съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява промяната в поведението, здравословното състояние и начина на живот на ищеца да е в твърдените от него размери, нито необратимо или непоправимо такова. Като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и трайната съдебна практика по сходни дела, съдът счита че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от публикуването на процесната статия в размер на 10000 лева. В частта до пълния предявен размер от 30000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че определеното от съда обезщетение имат изцяло компенсаторен, а не санкционен характер- същото съответства, доколкото на базата на събраните по делото доказателства е възможно да се направи такава преценка, на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди и няма за цел санкциониране на ответника.
По искането за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение:
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането- датата на публикуване на конкретния журналистически материал, до пълното изплащане на обезщетението. Доколкото обаче в случая обезщетение за забава се претендира от датата на завеждане на исковата молба, от тази дата следва и да се присъди на ищеца.
По разноските:
При този изход на страните следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 3550 лева за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и на един адвокат, от които следва да му се присъдят 1183,33 лева. Ответникът претендира разноски, но по делото липсват данни за сторени такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Ответникът не е представил в срока по чл.80 от ГПК списък на разноските и няма право да иска изменение на решението в тази му част.
Воден от гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА „Н.М.Г.”АД с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Т.”№*, вх.*, ет.* да заплати на Е.М.Т. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Е.Д. от САК, на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикувана в бр.40/464/ 29.09- 05.10.2012г. на вестник „У." статия „М.О. си търси рушвети от съдии и ченгета”, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба- 25.01.2013г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1183,33 лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и 33 ст.)- разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над сумата от 10000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: