Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №1239 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Ж.Р.Ц. твърди, че на 01.01.2014г. в авторското си предаване „********”, излъчено по телевизионна мрежа „******”, ответницата М. С. Д.- М. излъчила посветен на Община С. материал, в който се съдържали неверни, позорящи, обидни и клеветнически твърдения по адрес на ищеца в качеството муна кмет на същата община, с което накърнила честта, достойнството и доброто му име в обществото, внушавайки на зрителите на предаването, че в общината се извършват престъпления във връзка с обществени поръчки и че същите се ръководят изцяло и единствено от ищеца. Основните твърдения били, че строително-ремонтните дейности на обекти в общината се възлагат без обявяване на конкурси за обществени поръчки (без да се вземе предвид, че съгласно чл.14, ал.5 от ЗОП възложителите не са длъжни да прилагат процедурите по закона и условията и реда на Глава VIII„а”- „Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана”, при поръчки по чл.З, ал.1 на стойност без ДДС: за строителство- под 60 000 лева; за доставки или услуги- под 20000 лева; за конкурс за проект- под 66 000 лева). По- конкретно твърденията се изразявали в следните употребени от ответницата изрази: „Кмета, чрез жена си, неговата съпруга А., има едно магазинче, доста елегантно и луксозно, за строителни материали, които продават и друг цех, как да го оприлича, едно доста голямо помещение, в което тя предлага строителни материали, с което Ж.Ц.- кмета на С., сключва договори със съответните хора, които печелят поръчките. Това се казва „тантел марка”, завързана работа... ”. След това бил излъчен заснет от ответницата репортаж за извършени ремонтни дейности в редица обекти в гр.С., за които се твърдяло, че са проведени без обществена поръчка. Първият показан обект бил ремонт на ул.”*******” в гр.С., като била заснета неизвестна за зрителите улица, на която севиждали редица неравности на пътната настилка и като цяло един път в много лошо състояние. Придружаващите коментари на ответницата били: „...Това е първата улица...Какво става? Няма ремонт. Има платени пари и ул.’’*******”... ”. Веднага след това се въвеждало твърдението „Това е обществена поръчка, вероятно дадена на някой приятел... ”, като се имало предвид приятел на кмета на общината. В действителност, след подадена жалба от живущите на посочената улица относно състоянието и, бил извършен ремонт (бетониране), но не в показаната в предаването част, а в продължението на ул.”*******” към р.*******. Отделно от това ответницата твърдяла, че ремонтът е извършен от фирма „*******” ЕООД с предмет на дейност „дърводобив”. Всъщност договорът за изпълнение бил сключен между Община С. и „Ф. и синове”ЕООД на 20.05.2013г., ремонтът бил приключен и приет с протокол Обр.19 на 10.06.2013г., а предмета на дейност на фирмата- изпълнител не бил дърводобив, а „строителство и строително-ремонтни дейности”. Следващият обект бил подпорна стена за 30000 лева в с.Г. Л., за който ответницата отново твърдяла, че е проведен „без състезание, без обществена поръчка”. Цялостното представяне на обекта не отговаряло на истината, тъй като в селото били ремонтирани две подпорни стени, а не една, както било показано в репортажа- на ул.”*******” в участъка на парцел IX-470 в махала „Извора” и на ул.”*******”. Ремонтът на ул.”*******” бил извършен след жалби, подадени от живущите на посочената улица. Договорът за изпълнение между Община С. и фирма ЕТ ’’Р.Б.” бил сключен на 22.04.2013г., а ремонтът завършен и приет с протокол Обр.19 на 23.05.2013г. и бил на стойност 14991 лева. Ремонтът на ул.”*******” бил извършен също след жалби от жителите и докладна записка от кмета на селото за срутване на подпорната стена. Договорът за изпълнение между Община С. и същата фирма- изпълнител бил сключен на 29.05.2013г., а ремонтът приключен и приет с протокол Обр.19 на 19.06.2013г. и билна стойност 15299 лева. Относно следващия обект- водопровод в с.Ц., ответницата директно констатирала, че „няма проектна документация. Ами ако утре се спука тоя водопровод...Грубо неспазване на процедурата за обществена поръчка... ”. Всъщност Община С. не била възложител на изпълнението на този ремонт. Поради неотговарящи на БДС и на сертификата за качество на питейната вода и състоянието на старите тръби, се наложило тръбите да бъдат подменени, което било извършено от „ВиК- София Област”ООД. Община С. само предоставила тръбите за подмяна на водопровода. След това, без да обяви за кой конкретно обект говори, ответницата изказала твърдения, че има още много обекти без проведени за тях обществени поръчки, изпълнителите били некомпетентни, кметът (ищецът) бил твърде агресивен, цялата община се страхувала от него, някой стоял зад гърба му. Впоследстие от заснетия материал станало ясно, че се визира ремонт на пътя за с.Л. д. Този ремонт не включвал асфалтиране на участъка от пътя между гр.С. и с.Л. д., който бил показан, а почистване, разширяване и подравняване на махленски пътища в селата Л. д. и Р. с верижен трактор. Ремонтът бил извършен след жалба и подписка от жители на махалите. Договорът за изпълнение между Община С. и „Дендро стил”ООД бил сключен на 15.05.2013г., а ремонтът завършен и приет с протокол обр.19 на 07.06.2013г. и бил на стойност 6000 лева с ДДС. Другият подвеждащ и неверен материал бил за разширение на пътя за с.Т. Такива наистина били направени, но не в участъка от Републикански път II-16, който бил показан във филма и който се ремонтирал от АПИ, а в махала „Завоя”, на около 3-4 км от посоченото място и с дължина на отсечката за ремонт 150 м. Ремонтът бил направен след молба от жители на селото.
Ищецът твърди, че всяко едно от твърденията на ответницата за него е лъжа, а всички коментари във връзка с тези твърдения са недопустимо оскърбителни. Процесното телевизионно предаване довело ищеца до дълбоко депресивно състояние, свързано със силно негативни психически преживявания. Към него било създадено силно негативно отношение сред колеги, приятели и познати. Бил сериозно дискредитиран и злепоставен, което повлияло на психическото му равновесие и на самочувствието му. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва за периода от увреждането (01.01.2014г.- датата на излъчване на процесното предаване), до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът М.Д. С.- М. оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че поводът за излъчения материал било извършено претърсване и изземване на документи и други веществени доказателства от кабинета на кмета и главния счетоводител на община С. на 19.12.2013г. от следователи от Окръжна прокуратура- София и от полицаи от ОДМВР- София област, във връзка с образувано досъдебно производство №86/2013г., пр.пр.2824/2013г. срещу ищеца за престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК. Тази новина ответницата научила от интернет сайтове. Ответницата потърсила Г.С., която познавала от предишно предаване за Община С.. Последната обяснила, че действително е извършено претърсване и изземване на документи от кабинетите на кмета и на главния счетоводител, и предоставила на ответницата копие на справка със заглавие „Други ремонти извън капиталов списък”, съдържащ според нея информация за сключени от кмета на Община С. договори без да се спазват разпоредбите на ЗОП. От този списък ответницата избрала няколко договора- №215/20.05.2013г. за ул.„*******”, №249/29.05.2013г. за подпорната стена на гара Л., №209/15.05.2013г. за ремонт на общински пътища в с.Р., №213/20.05.2013г. заремонт и разширяване на уличното платно в с.Т., и показала на зрителите в какво точно се изразява резултатът от похарчените пари на данъкоплатците.Твърдението на ищеца, че по договора за ремонт на ул.„********” в действителност бил извършен ремонт (бетониране), но не в онази част от нея, показана в предаването, а в продължението на ул.„*******” към р.******* било абсурдно и нелогично. В справката бил посочен като изпълнител „*******”ЕООД, а не „Ф. и синове”ЕООД, поради което ответницата посочила фирмата от справката. По договор №249/29.05.2013г. с предмет ремонт подпорната стена на гара Лакатникподпорните стени били строежи ІІ-ра категория по смисъла на ЗУТ и за тяхното изграждане (ремонт) бил необходим работен проект и разрешение за строеж, каквито липсвали в община С.. Нещо повече, според молбата на Ю.Н. И. от Г. Л., имало становище на „Геозащита”ЕООД гр.П., касаещо необходимост от укрепване на терена на улицата. Вероятно подписаният договор №135/23.04.2013г. касаел такова укрепване чрез изграждане на подпорна стена, но без необходимите проекти и разрешение за строеж.
По договор №209/15.05.2013г. с предмет ремонт на общински пътища с.Р. и с. Л. от справката и от самия договор било видно, че става дума за ремонт на пътища, а не за „почистване, проширяване и подравняване на махленски пътища в селата Р. и Л.”. Изводът според ответницата е, че се сключва договор с предмет „Ремонт общински пъртища с. Р. и с. Л. д.” с цена 6000 лв., а действителност е извършено „почистване, проширяване и подравняване на махленски пътища в селата Р. и Л.”. Фирмата- изпълнител по този договор била с предмет на дейност дърводобив.
Не било вярно твърдението на ищеца, че подмяната на тръби била извършена от ВиК- София област, защото именно община С. в лицето на ищеца в качеството му на кмет купила водопроводните тръби.
Ответницата поканила ищеца в студиото с другите двама събеседница, но той отказал. Ответницата изнесла фактите такива, каквито и били известни към този момент. Ако ищецът бил приел да участва в предаването, щял да има възможност да представи своята гледна точка и да представи тези договори и приложения.
Ответницата твърди също така, че в обществото на гр.С. ищецът не се ползва с добро име и няма престиж, който да бъде уронен, тъй като срещу него било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК, като на 27.03.2014г. бил привлечен в качеството на обвиняем. От друга страна, по тъжба на М. М. М. било образувано НЧХД№277/2013г. по описа на PC- С., по което Ц. бил подсъдим за престъпление по чл.147 от НК.
Депресивните състояния според ответницата са болестни прояви и следва да е налична медицинска документация за тях, каквато ищецът не ангажирал. Твърди също така, че обезщетение от 50000лв е несъразмерно. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С представения по делото договор №215/20.05.2013г. Община С. е възложила на „Ф. и синове”ЕООД да извърши ремонт на ул.”*******” в гр.С. срещу възнаграждение в размер на 11385 лева, съгласно предложена от изпълнителя оферта, приложена към договора. Видно от представената разпечатка от ТР изпълнителят е с основен предмет на дейност „Строителство, строително- ремонтни дейности, ВиК”. Представен е протокол обр.19, с който извършената работа е приета.
С представения по делото договор №209/15.05.2013г. Община С. е възложила на „Д. с.”ООД да извърши ремонт на общински пътища в с.Р. и с.Л. д. срещу възнаграждение в размер на 6000 лева с ДДС. Представен е протокол, с който е приета извършена работа „почистване, проширяване и подравняване на махленски пътища в селата Р. и Л. д. с верижен трактор”.
С представения по делото договор №135/23.04.2013г. Община С. е възложила на ЕТ„Р.Б.” да извърши ремонт на подпорна стена в с.Г. Л., махала „Извора”, ул.”*******” в участъка на парцел ІХ-470 срещу възнаграждение в размер на 14991,60 лева с ДДС, съгласно предложена от изпълнителя оферта, приложена към договора. Представен е протокол обр.19, с който извършената работа е приета.
С представения по делото договор №249/29.05.2013г. Община С. е възложила на ЕТ„Р.Б.” да извърши ремонт на подпорна стена на ул.”*******” в с.Г. Л. срещу възнаграждение в размер на 15299,52 лева с ДДС, съгласно предложена от изпълнителя оферта, приложена към договора. Представен е протокол обр.19, с който извършената работа е приета.
С представения по делото договор от 20.05.2013г. Община С. е възложила на „В.”ЕООД да извърши ремонт и разширение на улично платно в с.Т. срещу възнаграждение в размер на 14315,76 лева с ДДС, съгласно предложена от изпълнителя оферта, приложена към договора. Представен е протокол обр.19, с който извършената работа е приета.
С представения по делото договор за доставка №140/24.04.2013г. Община С. е възложила на „В. В. КВС-3”ЕООД да достави водопроводни тръби за нуждите на общината на стойност 67698 лева с ДДС, съгласно представена с договора оферта. Представени са също така фактури по изпълнението на договора.
С представеното по делото определение от 18.12.2013г. на СОС е разрешено извършването на 19.12.2013г. на претърсване в кабинета на главния счетоводител на Община С. и изземване на предмети, вещи, книжа и компютърни информационни системи, съдържащи данни от значение за образуваното ДП по пр.преписка №86/2013г. по описа на ОслО при СОП.
Видно от представения по делото протокол за претърсване и изземване от 19.12.2013г. такова е извършено в кабинета на кмета- ищеца Ж.Ц..
По делото е приложен на електронен носител запис на процесното телевизионно предаване.
От представеното по делото удостоверение на СОП се установява, че по пр.пр.№2824/2013г. по описа на ОП- София с постановление от 17.12.2013г. е образувано ДП№2/2013г. по описа на НСлС срещу ищеца за престъпление по чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Спостановление от 27.03.2014г. ищецът е привлечен като обвиняем.
От представеното по делото удостоверение на РС С. се установява, че в съда се разглежда нчхд№277/2013г. със страни тъжител- М. М. М. и подсъдим Ж.Р.Ц. за престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
От представената по делото служебна бележка от 14.07.2014г. на „ВиК”ЕООД- С. се установява, че в периода от 06.06.2013г. до 14.08.2013г. е извършен ремонт на водопровод от гр.С. до с.Ц. „ВиК”ЕООД- С. не е съгласувало проектна документация за този ремонт, не са му предоставени разрешение за строеж и надзор.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. К. се установява, че познава ищеца от 25 години. Напоследък се виждали по повод здравословните мупроблеми. Свидетелката била от С., гледала процесното предаване и позвънила на ищеца, но той не отговорил. Два дни след това ищецът започнал да се оплаква, че качва кръвното налягане, не се чувства добре, бил отпаднал. Казал, че още вечерта след предаването е качил кръвното. Явно преживявал това,което се случва. Свидетелката е медицински фелдшер, но ищецът се консултирал с нея винаги, когато има проблеми със здравето си. Ищецът станал неспокоен,притеснителен, не искал да взима други лекарства освен тези за кръвно. Чувствал се напрегнат, не бил същия човек, станал по-затворен. Не бил споделил, че срещу него се водят наказателни производства, основно говорели за здравословното му състояние. В момента ищецът не работи същата работа, свидетелката не знае защо. Бил кмет на С. по онова време.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. Л. се установява, че познава ищеца от 23 години, живеели в едно село. Спомням си много добре процесното телевизионно предаване, изгледала го, всички били изненадани и се питали дали изнесените факти са верни. Съпругата на ищеца се обадила на свидетелката на следващия ден и казала, че иска да се развежда, децата не искали да общуват с баща си. Всички нападнали ищеца с въпроси, той се обидил от недоверието към него, отдръпнал се от всички. Голямата му дъщеря много страдала, тъй като живеят в малък град и всяко едно петно оставало за поколения напред. В момента нещата се поуспокоили, но у по-голямото дете останала болката. Съпругата на ищеца вече не говорела за развод, възстановено билодоверието в семейството. Съпругата на ищеца имала магазин за строителни материали в центъра на С., там имало още един магазин за строителни материали. По време на предаването ищецът бил кмет. Преди излъчването на предаването свидетелката знаела, че в общината е правена проверка на главния счетоводител. Не знае на ищеца да е правена проверка, не знае срещу него да има наказателни производства.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.С. се установява, че познава ищеца от 2011г по повод негово предложение да стане заместник- председател на общинска избирателна комисия. До м.август 2014г. свидетелката била директор на дирекция „Правна” в общината. Ищецът бил отстранен от длъжност с определение на СОС. Свидетелката напуснала по споразумение. Познава ответницата по повод телевизионни предавания, в които е участвала. През 2014г. участвала в процесното предаване. Имала представа какво се разследва в общината, тъй като ден преди обиските била разпитвана пред съдия по образувано наказателно производство срещу ищеца за престъпление по чл.282 от НК във връзка с нарушаване на ЗОП при възлагане на обществени поръчки. Ответницата се обадила на свидетелката за да пита дали има представа какво се случва в Община С., защото тя от интернет разбрала, че полицаи и прокуратура са извършили обиск. Свидетелката казала, че има представа, разговаряли и отишли в телевизията. Свидетелката разказала на ответницата какво зная по повод образуваното наказателно производство, в процесното предаване разисквали точно тези въпроси, по които била разпитвана пред съдия. Темата била възлагане на обществени поръчки без съответни процедури по ЗОП и прекалено завишаване на количествено- стойностни сметки. Ставало въпрос за ул.”*******” точно пред магазина на съпругата на ищеца, по която не били извършвани никакви ремонтни работи. Имало и една подпорна стена в Л., за която нямало проектна документация, а такава следвало да има. Изложеното в предаването отговаряло на истината. За водопровода С.- Церово също трябвало да има съгласувана проектна документация и разрешение от АПИ, но нямало такива. Свидетелката твърди, че предвид изпълняваната от нея длъжност директор на Правна дирекция(а в същото време изпълнявала длъжността и на главен юрисконсулт) всичко което трябвало да излезе се съгласувало с нея. Имало и път до с.Р. със завишаване на количествено стойностни сметки. За същите тези факти имало производство и от ищеца срещу свидетелката. Според свидетелката ищецът не се ползва с добро име. Попадала и на хора с добро мнение за него, но той и семейството му не били много познати в селото, докато не станал кмет, живели капсулован живот. Преобладаващо според свидетелката било отрицателното мнение за ищеца- че е човек който не държи на думата си и лъже. Свидетелката имала продължителни болнични през процесния период. В общината не обръщали внимание на становището на свидетелката, че трябва да се провеждат процедури по ЗОП. Свидетелката подписвала договори, които не отговарят на изискванията на ЗОП по нареждане на ищеца, защото и е работодател. В момента,в който спряла да носи тази отговорност, станала неудобна. Не помни да е присъствала на семейни събирания у ищеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. С. се установява, че познава ищеца от преди да започне работа като заместник кмет на С., когатоработел в ДНСК. От 31.01.2012г. до м.март 2014г бил Зам.Кмет на С.. Лично познава ответницата от процесното предаване. В предаването били изнесени факти и обстоятелства които отговарят на истината. За водопровода С.- Ц. свидетелят никъде не бил срещал документ за въвеждане в експлоатация и ползване или проект. Многократно казвал на ищеца, че не може без разрешение за преустройство да се извършва подмяна на тези тръби. Имало и една подпорна стена. Кметът бил поканил един от изпълнителите- Р., да изгради тази подпорна стена. Свидетелят му казал, че е изключено изграждане на подпорна стена в свлачищен район без строителни документи. Няколко дни по ред ищецът викал изпълнителя в коридора и той се съгласил, но казал, че не може да работи без проект. Ищецът отговорил, че са обещали да гласуват за него и тази подпорна стена трябва да се изгради. Имало и асфалтиране на един път в село Редина, където ищецът си бил закупил една стара къща или вила. Две поредни години се отделили средства за асфалтиране на този път. Коментирали за асфалтиране на селоТ., но свидетелят не присъствал. Подавали се сигнали, молби от граждани във връзка с ремонт на дадена улица или изграждане на подпорна стена. Улица „*******”, която е перпендикулярна на ул. „*******”, която минавала непосредствено пред склада и магазина за СМР на кмета на общината. Жителите на ул.”*******”подали молби за ремонт, а такъв се извършвал на ул.”*******”. В началото свидетелят работел добре с ищеца, но после видял, че той непрекъснато изпраща проектанти и консултанти, които не са добри, не са компетентни, не правят проектите добре и се налагало непрекъснато да се конфронтира с изключително много хора. В началото на мандата се ползвал с добро име, а в края на мандата се ползвал с изключително лошо име в Общината. Повече от половин година свидетелят бил в болнични, имал хронично заболяване. От м.септември 2013г. до м. май- юни 2014г бил в болнични.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява съдържанието на процесното предаване с продължителност 19 минути, което съдът не възпроизвежда изцяло в настоящото решение предвид значителния му обем от близо 40 страници.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правниизводи:
За да бъде уважен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане- виновно извършено противоправно деяние от ответника (действие или бездействие), от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия ищец. Източник на увреждането в случая са обидни и клеветнически твърдения, поради което в тежест на ищеца е да установи, че тези твърдения са обидни и опозоряващи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В тежест на ответника е да установи, че изложеното в процесното телевизионно предаване отговаря на действителността, като в този случай искът би следвало да се отхвърли като неоснователен. По отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите и изслушаната СТЕ безспорно се установява, че ответницата е извършила описаните в исковата молба действия, чрез излъчване в ефир на процесното телевизионно предаване. Настоящият състав намира, че деянието е и противоправно, тъй като съгласно чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК, който чрез печатно произведение или по друг начин (в случая- чрез телевизионно предаване, излъчено в ефир) разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета. С процесното предаване се внушава, че ищецът е извършвал престъпления по служба, като е възлагал извършване на ремонтни дейности в качеството си на кмет на община С., без да провежда необходимите процедури по ЗОП, вследствие на което е ощетил общината и е облагодетелствал себе си и трети лица. От събраните по делото доказателства не се установи безспорно, че изнесеното в процесното предаване отговаря на истината. На първо място прави впечатление, че и двамата свидетели, които са бивши служители на община С. и от които предимно черпи информация ответницата, през втората половина на 2013г. (когато според изнесеното в предаването са се осъществявали въпросните ремонтни работи и са сключвани процесните договори) са били в продължителни болнични. Следователно те не биха могли да знаят със сигурност дали визираните в предаването договори са сключвани при изпълнение на необходимите процедури. На следващо място свидетелите на ответника твърдят, че самите те не са виждали дадени документи (проекти, съгласувания и пр.), което само по себе си не изключва съществуването на такива документи в правния мир. Повдигането на обвинение срещу ищеца също само по себе си не установява, че ищецът е извършил престъплението в извършването на което е обвинен, поради действащата презумпция за невиновност до влизане в сила на осъдителна присъда. Наличието на такава присъда не се и твърди от ответницата. Още по-малко такъв извод би могъл да бъде направен от наличието на НЧХД срещу ищеца. Следва да се отбележи, че от значение в случая са не само конкретно употребените думи и изрази, но и цялостното, адресирано към зрителите внушение- начинът на представяне на репортажите, забележките относно имотното състояние на ищеца, на притежавания от съпругата му магазин за строителни материали и пр. Действително, съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1, изр.1 от КРБ, всеки има право да търси, получава и разпространява информация, но осъществяването на тези права съгласно второто изречение на тази разпоредба не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на гражданите и правилата на морала. С процесното телевизионно предаване на практика се внушава, че ищецът е престъпник, без да е налице влязла в сила присъда срещу него. По този начин ответницата е надхвърлила съществено конституционно гарантираното и право по чл.41, ал.1, изр.1 от КРБ и е засегнала противоправно достойнството и доброто име на ищеца, в разрез със забраната на чл.41, ал.1, изр.2 от КРБ. Свободата за изразяване на мнение не е безгранична - нейните граници са там,където започва уронването на честта и достойнството на другиго. Ответницата би била освободена от отговорност, ако се докаже, че изнесеното в процесното предаване е вярно- съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или наприписаните престъпления, т.е. деянието не би било противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се установи истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а представените по делото доказателства в тази връзка са неубедителни и недостатъчни, предвид гореизложеното. Не е оборена от ответника и въведената с чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината.
Настъпването на неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се установяват безспорно от показанията на разпитаните свидетели на ищеца.
Предвид гореизложеното в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.45 от ЗЗД.
По размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В конкретния случай съдът взе предвид от една страна, че процесното телевизионно предаване е достигнало до голям кръг от хора, разгласените обстоятелства са опозоряващи за ищеца и са уронили достойнството и доброто му име, причинили са му неудобство и негативни емоции. Ищецът е променил поведението си, затворил се е в себе си, не контактувал с приятелите си. От друга страна съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява промяната в поведението, здравословното състояние и начина на живот на ищеца да е в твърдените от него размери, нито необратимо или непоправимо такова. Като взе предвид всички тези, установени от събраните по делото доказателства, обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и трайната съдебна практика по сходни дела, съдът счита че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от излъчването на процесното телевизионно предаване в размер на 5000 лева. В частта до пълния предявен размер от 50000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че определеното от съда обезщетение имат изцяло компенсаторен, а не санкционен характер- същото съответства, доколкото на базата на събраните по делото доказателства е възможно да се направи такава преценка, на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди и няма за цел пряко санкциониране на ответника.
По искането за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение:
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането- датата на излъчване в ефир на конкретното телевизионно предаване, до пълното изплащане на обезщетението.
По разноските:
При този изход на страните следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 5500 лева за държавна такса, възнаграждения на вещо лице и на един адвокат, от които следва да му се присъдят 550 лева. Ответникът е направил разноски в размер на 2045 лева, от които има право на 1840,50 лева. По компенсация ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1290,50 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
ОСЪЖДА М.Д. С.- М. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на Ж.Р.Ц. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р. Н. от САК, на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от излъчено на 01.01.2014г. телевизионно предаване „********”,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на излъчване на предаването- 01.01.2014г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 50000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ж.Р.Ц. с ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р. Н. от САК да заплати на М.Д. С.- М. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 1290,50 лева (хиляда двеста и деветдесет лева и 50 стотинки)- разноски по делото, по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: