Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1380 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от И. Д.П. срещу „В.М.“ ЕАД искова молба за осъждането му да й заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личното й достойнство, честта и доброто й име в обществото и професионалните среди и отрицателни реакции от страна на околните, близките и колегите й в резултат на позорни и клеветнически твърдения и разпространението им в електронното издание „В.Д.“ в периода от 20.03.2013 г. до 06.08.2014 г.
Ищцата твърди, че в пет публикации в електронното издание се съдържали неверни и позорни твърдения. В публикация от 20.03.3013 г. пишело, че тя и Р.П. имали извънбрачна любовна връзка, докато той бил министър на МРРБ и по време на служебното правителство, оглавявано от М.Р., в което ищцата била говорител и че назначението й като такъв се не дължало на непрофесионалните й качества, а на интимните й отношения с П.. В публикация от 02.07.2013 г. се излагало, че „кукловоди“, „дирижира“ и „директно организира“ протестите срещу правителството на П.О., че плаща на своя служителка да протестира, тъй като Д. била „гръб на олигарха И.П.“, чиито интереси новото правителство нарушило и че с П. си стиснали ръцете да работят за подстрекаване на недоволството с „Т.П.“ от втория ден на протестите. В публикация от 05.07.2013 г. се твърдяло, че ищцата „лапнала“ луксозен апартамент за 1 000 000 лева, като по този начин „осребрила“ работата си в служебното правителство. С придобивката се сдобила или чрез незаконно придобити средства, или „по сложни държавни схеми със замени и промени на списъци“; че имала незаконна връзка с Р.П.; че дирижирала неправителствените протести като оръдие на „Т.П.“ и „милионерите“, т.е. по користни подбуди и в интерес на определени лица. Твърдението, че плащала на протестиращите студенти, окупирали Софийския университет“ се съдържало в електронна статия от 02.11.2013 г. Начинът на упражняване на професията на PR като „поръчков, платен плювалник“ бил описан в публикация от 08.04.2014 г., според която Д. извършвала всякакви предателства и удари в гръб по поръчка, че била наета като политически жокей да яха когото и каквото трябва, че тича като келнер и обикновено разнася помия. Всички тези твърдения достигнали до огромна аудитория. Под всяка от електронните статии се съдържал брояч, показващ броя на прочитането й. По този начин чрез притежаваното от него електронно издание ответникът непозволено увредил доброто й име, чест и положение сред обществеността, професионалните среди и личния й живот. Всичко, което било изложено в статиите било невярно и тенденциозно и целяло да очерни името, личността, професионалната й дейност и обществена активност; да припишат користни цели и аморални подбуди на действията й.
Изданието включвало името й и в измислени истории на базата на действителни факти, за да поддържат неприятен шум около името й.
Клеветническите твърдения в множество публикации през кратки периоди от време се отразило изключително негативно на емоционалното и психическото състояние на ищцата, на отношенията със съпруга й, с близките и приятелите й, колегите и клиентите й. Всяка от статиите пораждала у Д. чувство на унижение, безсилие и безперспективност, внасяла съмнения в смисъла да отстоява мнението си. Станала нервна и избухлива, което се пренасяло н контактите с близките й хора и отключвало неразбирателство и конфликти. Много от тях изпитвали неудобство от нея и я избягвали, за да не ги видят в нейна компания. Налагало се да обяснява на клиенти и партньори, че изнесеното в статиите не отговаря на истината. Поддържала се една и съща линия на негативизъм и позорене. В резултат на всичко това ищцата претърпяла неимуществени вреди, които оценява на 30 000 лева, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковата сума.
„В.М.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска. Твърди, че е дружество, регистрирано в Търговския регистър с предмет издателска дейност. Счита, че не следва да носи отговорност за изразените под публикациите негативни мнения и коментари от трети лица. Позовава се на съдебна практика, според която липсва противоправно поведение при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Освен това, ищцата имала право на опровержение. Свободата на печата и другите средства за масова информация давали право на личността и на социалната общност да бъде информирана, което било функция на медиите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В случая за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД - действие или бездействие от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, противоправно поведение при или по повод изпълнението й и причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.
От приетите и неоспорени по делото статии се установява, че в електронното издание „В.Д.“, собственост на „В.М.“ ЕАД са публикувани статии с посоченото в тях съдържание. Същите са се появили в интернет пространството в периода 20.03.2013 г. – 06.08.2014 г. и са общо 19 на брой. Публикациите са продукт на журналистическа работа, извършена от лица, на които ответникът е възложил тяхното изготвяне и оформяне, за да станат достояние на неограничен кръг от потребители на информация.
В постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, обективно свързани помежду си и осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Неимуществените вреди, произтичащи от няколко последователни деяния следва да бъдат репарирани чрез определяне на едно глобално обезщетение. Това е така, защото всяко от тях поотделно може да не се отразява сериозно на психическото и емоционално състояние на засегнатото лице, но ефектът от тяхната интензивност и последователно проявление да има сериозни последици, които подлежат на обезщетяване от извършителя.
Тематично статиите, в които се споменава името на И. Д. могат да бъдат разделени в няколко групи, отнасящи се до: отношенията й с Р.П., работата й като говорител на служебното правителство, участието й в протестите през 2013 г. и методите й на работа като PR.
Свободата на словото е конституционно гарантирано право, при упражняване на което не следва да се засяга по недопустим начин правната сфера на друго лице. Журналистическата професия е призвана да информира широката общественост, но нейна присъща характеристика е и да формира социални и политически възгледи у членовете на обществото. Това предполага поднасяне на информацията по професионален и обективен начин, с изразни средства от литературния език и в съответствие с правилата на етиката. Освен това, свободата на словото не е безгранична и следва да бъде в рамките на ограниченията, поставени от КРБ: не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 от КРБ) или да бъде насочено срещу тези неимуществени блага (чл. 41, ал. 1 от КРБ). Според чл. 10, т. 2 от КЗПЧОС упражняването на правото на свободно изразяване на мнение, „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество за защитата здравето и морала, на репутацията или правата на другите“.
Следва да се отбележи, че оценъчните съждения, съдържащи се във всяка от статиите не могат да се проверяват за тяхната вярност, доколкото представляват коментар на фактите. На преценка подлежи верността на изнесените факти, като отговорността на ответника може да бъде ангажирана в случай на тяхната невярност и само доколкото засягат неблагоприятно адресата и издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването да провери достоверността на разпространената информация. (така решение № 62/06.03.2012 г., гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г.о.). Негативните оценки за определена личност, открояваща се в обществения живот не поражда отговорност, освен ако не засягат достойнството и доброто име на личността и в който случай осъществяват състав на престъплението „обида“ по смисъла на чл. 146 от НК.
Относно изнесените твърдения за „сантиментална афера“ между ищцата и Р.П.: Използваният в статията от 20.03.2013 г. израз сам по себе си не „обвинява“ директно Д. в изневяра. Сантименталните отношения могат да се изразяват в засилени симпатии и предпочитания към дадена личност, без да предполагат интимни отношения. Освен това, изложеното в статията представлява в значителната си част позоваване на изявления, направени от трети лица, поради което твърдението не произтича пряко от служител при ответника. Въз основа на тези изявления И. Д. е наречена „изгора“ на П., което само по себе си не съдържа обида за ищцата. Личната интерпретация на Д. за изневяра на съпруга й не почива на съдържанието в тази статия, поради което ответникът не може да бъде държан отговорен за нея.
Нито обида, нито клевета съдържа твърдението, че И. Д. „дирижира“ мнението на протестите и че е „вклинила“ своя служителка да говори от името на демонстрантите в предаването „Л.Л.“ по Б.Т.В.. Всяка медия е свободна да кани за участие в свои предавания професионалисти в определени области за коментари и мнения по важни за обществото събития. Естествено е при масови прояви, каквито са събранията и митингите като форма на открито изразяване на мнения, възгледи и становища по въпроси от социален, политически, културен и др. характер, отношението на участниците в проявата да бъде изразено от едно или няколко лица. Смисълът на „дирижира“ е да ръководи, което не представлява обида, доколкото може да бъде прочетено и като внушение, че е обединител и изразител на общите идеи и настроения на участниците в митингите.
Налице са твърдения, че ищцата е плащала на участниците в протестите и че е мотивирала финансово и свои служители да участват в тези прояви. Тази информация следва да бъде разгледана в контекста на цитата, който е възпроизведен в статията от 02.11.2013 г., според който, по повод на дарени от възрастни пенсионери 500 лева, ищцата креснала: „Е, малко пари ли ви даваме?!“. Този факт не е оспорен, поради което свързаните с него негативни оценки не могат да бъдат вменени във вина на ответника.
Съпроводени с проследяване на професионалния път на И. Д., коментарите относно лицата, в чиято полза работи почиват на факти, чиято безспорност не е оборена. Обстоятелството, че името й се свързва с лица, за чиято почтеност в обществото съществуват съмнения, само по себе си не представлява обида.
Извън правото на обезщетение следва да останат вреди, които ищцата твърди да са понесени от очерняне на професията, която упражнява, както и от свързването й с имена на хора, според които ответникът също е „опетнил“. Интерпретацията на Д. за оценките в други публикации на ответника за П., Б., И.П. и Г. П.а, както и за фондация „Т.П.“ не може да обоснове противоправно поведение на ответника, а почива на личните възприятия на ищцата и на нейната собствена оценка за изградения образ на посочените лица в обществото.
Придобиване на апартамент в центъра на гр. С. от Д. нито се доказа като факт, нито като обстоятелства около евентуалното му закупуване. Тази информация е предадена по твърдения на бивши колеги на ищцата, според които го е получила „по сложни държавни схеми със замени и промени на списъци.“ Личната оценка на автора на статията се свежда до завистливата нотка, с която е изразено предположението на лицата, от които е възприета информацията. Евентуалното придобиване на имот чрез използване на заемано от Д. служебно положение предава изявления на трети лица, но доколкото издателят го е довел до знанието на широката общественост, то той дължи проверка на неговата достоверност. В противен случай става съучастник на лицата, които са отправили директните обвинения. Ответникът е направил обществено достояние един непроверен факт, съпроводен с обвинение за използване на служебно положение за лична изгода от страна на ищцата. По този начин за нея се популяризира мнение, че е извършила престъпление, с произтичащите от това негативи за имиджа на засегнатата.
В статията от 08.04.2014 г. се коментират прийомите, използвани от блогъри и PR-и. В самото съдържание на публикацията името на Д. е споменато единствено в светлината на позицията й на говорител на служебния премиер М.Р. и пръв защитник на президента Р.П.. Директни обвинения за това, че срещу заплащане работи срещу имиджа на определени лица липсват. Заглавието обаче води до асоциации с нейното име, поради което приписаните на професията неморални методи на работа неоснователно очернят името й. Това е така, защото чрез статията тя всъщност е обвинена, че обижда хора, с което върши престъпление по чл. 146 от НК. Верността на изнесените фактите, че ищцата по престъпен начин накърнява доброто име на определени личности в професионалната си работа на PR не се доказаха. Тези обвинения определено накърняват доброто име на ищцата и са от естество да внесат смущения и негативни последствия в професионалния живот на Д..
Разпознаваемите в обществото личности са обект на засилен медиен интерес, поради което и следва да понесат коментарите и оценките на техни прояви, а с това – и намесата в личния и професионалния им живот. Следва да се отбележи и че в незначителна част от статиите името на И. Д. фигурира в заглавието им. В мнозинството от публикации коментарите относно нейно поведение не съдържат обидни изрази и средства, а оценки, които са в рамките на упражняване на правото на свобода на словото.
При изнасяне на информация за поведението на ищцата в обществения живот на страната в значителната си част не се съдържат неверни факти. Установява се и не се оспорва от ищцата, а и данни за това се съдържат в показанията на свидетеля П., че Д. е била активен участник в протестите и това е провокирало активно отразяване на действията й във връзка с това участие.
Превратно упражняване на правото на свобода на словото обаче е налице при статиите, в които се внушава, че Д. е използвала служебното си положение в лична изгода, а също и че си позволява при упражняване на професията PR да обижда определени личности, като „разнася помия“.
Тези внушения и негативни оценки на поведение на ищцата, представляващо престъпление са извън добросъвестното упражняване на правото на свобода на словото. Тежестта на деянието се засилва и от използваните изразни средства, които са извън допустимите начини на поднасяне на информация. Чрез довеждане до знанието на обществеността на определени факти журналистът индиректно формира и читателския вкус на аудиторията. Недопустимо е манипулирането на общественото мнение чрез интерпретация на факти, чиято достоверност не е безспорна. Всичко това ангажира отговорността на ответника, който следва да понесе тежестта на превратно упражнено от него право на свободно изразяване на мнение.
От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че ищцата е изпитала емоционален и психически дискомфорт в личния и професионалния си живот. Обидите са се отразили на отношенията й с близкото й обкръжение и на публичния й имидж, поради което е налице причинна връзка между публикациите и депресивното състояние, причинено от изнесеното в тях.
Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. При съобразяване с продължителността и интензивността на изпитаните от ищцата страдания, преживения стрес, неудобство и опетняването на доброто й име в обществото и накърненото обществено мнение за нея, обстоятелството, че публикации, съдържащи недостоверни обстоятелства представляват малка част на фона на останалите, в които не се съдържа недопустимо и невярно изнасяне на факти, за които са изразени негативни оценки, отражението на неверните публикации върху професионалния живот на ищцата, като са й създали проблеми с публичния имидж на агенцията, в която работи и предвид поведението на близкото й обкръжение (част от приятелския й кръг се отдръпнал от контакти с нея), възлиза на 6 000 лева. При определянето на размера на обезщетението съдът съобразява и обстоятелството, че интернет пространството е леснодостъпно и дава възможност информацията в него да стане достояние на по-широк кръг от читатели. В размера на обезщетението не са включени вреди от коментарите под статиите, доколкото те са плод на мнения и оценки на трети лица. Съдът съобразява обаче немалкия брой на коментарите под статиите, в които се съдържат неверните твърдения, с които се накърнява доброто име на ищцата. Не се установи дали са налице трайни последици и от какъв характер са те за живота и състоянието на Д. към настоящия момент.
По тези съображения предявеният иск е основателен до посочената сума от 6 000 лева, а за горницата до 30 000 лева подлежи на отхвърляне.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищцата следва да бъдат присъдено разноски в размер на 640 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, „В.М.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И. Д.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикации в електронното издание на ответника на 05.07.2013 г. и на 08.07.2014 г., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В.М.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И. Д.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 640 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: