РЕШЕНИЕ №1-2 / 2014

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.09.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 13 357 по описа за 2013 г. и

Р Е Ш И:

            [1] ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ***, да заплати на адвокат М.М.,***, следните суми:

1. 2 000,00 лева на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на публикация в бр. 230/2013 г. на вестник „Б.Д.” плюс законната лихва от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане;

2. 161,20 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 от ЗЗД на адвокат М.М. срещу „Б.Д.” ЕАД за разликата над 2 000,00 лева до пълния предявен размер.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[4]       Ако някоя от страните подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалвания интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

  I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

  1. На ищеца

            [5] Адвокат М.М. заявява в искова молба от 07.10.2013 г., че на 30.09.2013 г. във вестник „Б.Д.”, издаван от ответника „Б.Д.” ЕАД (Б.), е била публикувана статия без данни за автор и със заглавие „С. на Ц. в любовна интрига”. В нея са били изнесени неверни, обидни и клеветнически твърдения за адвокат М..

[6] Тези твърдения са били няколко. Първо, „[с]ъдията Д. А., за която се говори, че е имала вземане-даване с адвокат М.М., всъщност има щастливо семейство и малко момченце, научи „Б.Д.”. Второ, „[с]поред клюки от Съдебната палата преди време двамата с М. имали сърдечни отношения”. Трето, „[д]вамата със защитника на бившия вътрешен министър имали сърдечни отношения”. Според ищеца от второто твърдение, разгледано в контекста на цялата статия, се разбира, че става дума за съдия Д. А., а от третото твърдение, че става дума за ищеца и съдия Д. А..

[7] М.М. заявява, че всяко от описаните три твърдения е лъжа, а всеки един от коментарите в статията по отношение на тези три твърдения е оскърбителен за него. Ищецът е бил потърсен за становище и той категорично е заявил, че описаното не е истина и не дава разрешението си за публикуването му.

[8] Публикуването на тези три твърдения и статията се е отразило на репутацията на ищеца, създало се е негативно отношение към него, бил е дискредитиран и злепоставен. Той е изпаднал в депресия. Статията е повлияла негативно и на отношението на децата и съпругата на ищеца към него. Затова адвокат М.М. моли съда да осъди Б. да му заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от него от публикуването на статията (вж. исковата молба, л. 5-8).

2. На ответника

[9] Ответникът Б. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че действително вестник „Б.Д.” е негово издание и, че в него е била публикувана процесната статия. Б. твърди обаче, че преди той да публикува статията, тя е била публикувана и в други вестници – напр. „П.” и „У.”. Въпреки това информацията в статията за интимните лични отношения между ищеца и съдия А. е била проверена от екип журналисти, като техните източници са били магистрати от Съдебната палата. Б. също твърди, че част от информацията не е била опозоряваща, като например да имаш сърдечни отношения.

[10] Ответникът заявява, че, ако ищецът е претърпял вреди, те са били настъпили вследствие на предходните публикации във вестниците „П.” и „У.”. Нещо повече, част от информацията представлявала оповестяване на мнение. Такава е била следната информация: 1. „[с]поред клюки от Съдебната палата преди време двамата с М. имали сърдечни отношения”; 2. „[д]вамата със защитника на бившия вътрешен министър имали сърдечни отношения; 3. „[с]ъдията Д. А., за която се говори, че е имала вземане-даване с адвокат М.М....”

  [11] Б. също заявява, че ищецът и съдия А. са публични личности. Като такива те следва да търпят оценката на обществото и колегите си от бранша. Затова Б. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 17-22).

            III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

[12] На 26.09.2013 г. във вестник «П.» е била публикувана статия със следното заглавие «Съмнения за нечестен процес по делото «Ц.»». Заглавието на статията и част от нея са били публикувани на първа страница от вестника, а по-голямата част от материала е бил на 10-та страница.

[13] Статията е започвала по следния начин: «[с]ъмнения за опасност от нечестен процес срещу бившия вътрешен министър Ц. Ц. по обвинението за възпрепятстване на правосъдието обхождат Съдебната палата. Председателката на съдебния състав Д. А. и адвокатът на Ц. М.М. били в интимна близост, сигнализираха източници на «П.»». На 10-та страница статията е продължавала с: «[п]редседателката на съдебния състав Д. А. и адвокатът на Ц. М.М. имали сърдечни отношения, сигнализираха източници на «П.». В статията също е посочено, че : [о]тношенията между съдия А. и адвокат М. са публична тайна в средите на магистратурата, контрираха хора от прокуратурата». В статията са били изложени мненията на Председателя на СГС съдия В.Я., на Заместник-главния прокурор Б.С. относно евентуален отвод на съдия А. по делото, както и отговора на адвокат М. на въпроса «имало ли е опасна близост между него и С.та», който категорично е отрекъл наличието на лични отношения със съдия А. (вж. статията, л. 60-61).

[14]  В същия ден електронното издание «ПИК» е публикувало материал със заглавие «Адвокатът на Ц. пред ПИК: Със съдия А. не сме любовници, ще съдя в. «П.» за клевета!». Материалът е започвал с изявление на адвокат М., че никога не е имал интимни отношения със съдия А. и, че ще заведе дело за клевета; след това е било цитирано изложеното във вестник «П.»; и е свършвал отново с изявление на адвокат М., че написаното от журналистката на вестник «П.» е «тотална лъжа» и той ще заведе дело срещу нея (вж. л. 50).

[15]  Свидетелката А.Г. по това време е работила във вестник «Б.Д.», като репортер в криминалния отдел. От свои колеги тя е разбрала за публикацията във вестник «П.». След това тя е попитала своя главен редактор дали би искал тя да напише материал по темата и той е отговорил положително. Тя се е свързала със свои източници в Съдебната палата, които са потвърдили, че след публикацията във вестник «П.» в магистратските среди се е заговорило как това ще се отрази върху бъдещия процес срещу господин Ц.. Източниците на свидетелката Г. са ú казалаи, че въз основа на публикацията във вестник «П.» е било възможно да се поиска отвод на съдия А..

[16]  След това свидетелката Г. се е свързала с прокуратурата, за да попита дали ще бъде поискан отвод на съдия А., но са ú казали, че не коментират слухове. Свидетелката е разговаряла и с П.ташето на СГС, което ú е предало, че според Председателя на съда съдия Я. всеки процес следва да се гледа безпристрастно. След това тя е подготвила материала, като според нея целта ú е била да покаже, че е невъзможно слуховете за връзката между съдия А. и адвокат М. да са истина (вж. показанията на свидетелката Г., л. 54-65, както и показанията на свидетеля Д.).

[17] На 30.09.2013 г. е била публикувана процесната статия във вестник «Б.Д.». Наличието на статията е било отразено на първа страница, в горния ляв ъгъл спрямо основното заглавие. То е било «С. на Ц. в любовна интрига». Над заглавието е била публикувана снимка на съдия Д. А., а под самото заглавие е била обозначена страницата, на която е статията (вж. л. 10).

[18] Самата статия е заемала почти цялата девета страница – с изключение на най-долната ú част, където са били публикувани три обяви и тясна колона вдясно от статията, където са били публикувани три много кратки материала. Карето, в което е била разположена статията, е било разпределено като на около една трета от него е било заглавието, изписано в големи светли букви на тъмен фон «С. НА Ц. В ЛЮБОВНА ИНТРИГА», заедно със снимка на съдия А. с текст в малък шрифт «Съдия Д. А. обичала да се разхожда със семейството си». Над самото заглавие със големи букви, с по-дребен шрифт от заглавието, но значително по-едър от текста в снимката на съдия А. е бил изписан текстът «СЕКССКАНДАЛ В СЪДЕБНАТА ПАЛАТА». Под самото заглавие, с по-дребен шрифт от този на заглавието, но по-едър от текста в снимката на съдия А. е бил изписан текстът «Двамата със защитника на бившия вътрешен министър имали сърдечни отношения».

[19] Основният текст на статията е бил върху светъл фон с нормален шрифт. Няколко части от текста са били изписани в по-тъмен цвят от останалия текст.

[20] Първата част е включвала следния текст: «[с]ъдията Д. А., за която се говори, че е имала вземане-даване с адвокат М.М., всъщност има щастливо семейство и малко момченче, научи «Б.Д.». Преди дни името на С.та бе спрягано с това на защитника на вътрешния ексминистър Ц. Ц.. Според клюки от Съдебната палата преди време двамата с М. имали сърдечни отношения». Другите няколко части, изписани в по-тъмен шрифт от останалия текст, включват само словосъчетанията «старата любов», «отвод по делото» и «медийно дело».

[21] След първия затъмнен текст е следвало изречението: «[з]апознати с интимността между тях твърдели, че старата любов можела да повлияе на делото срещу Ц., което бе разпределено именно на съдия А.». По-нататък в статията се е описвало, че за 10.10.2013 г. е било насрочено делото, по което адвокат М. е бил защитник на господин Ц., за какво е то, дали евентуална близост между съдия А. и адвокат М. би могла да повлияе на развитието на делото, евентуален отвод на съдия А., впечатленията на съседи от семейството на съдия А., описани а били и някои от разгледаните от нея дела с висок обществен интерес (вж. л. 11).

[22] В по-малко каре в самия текст на статията е било публикувано становището на адвокат М., със заглавие над него «СЛУХОВЕТЕ СА ЛЪЖА». В него той е заявил, че слуховете са били лъжа, че публикациите се отразяват на семейството на адвокат М. и, че дори съдия А. да се отведе от делото, никой не би спечелил от това (вж. пак там).

[23] В този ден адвокат М. е пристигнал на работа в офиса си притеснен. Той е споделил на свидетелката А.М., която е работила и все още работи като сътрудник в кантората му, че е бил много притеснен как статията ще се отрази на взаимоотношенията му със съпругата му и децата му. Той е отложил срещите си, не е отговарял и на телефонните си повиквания (вж. показанията на свидетелката М., л. 66).

[24] Адвокат М. е повикал в офиса си приятеля си свидетеля И., на когото е споделил за статията, като е бил притеснен как жена му и синът му, който е бил в пети клас, са щели да приемат публикацията. На следващия ден са говорили по телефона и адвокат М. е споделил на свидетеля Иванова, че жена му не е желаела да го изслуша, а след като синът му е разбрал, не е искал да разговаря с него. Адвокат М. се е притеснявал как колегите на жена му и съучениците на сина му ще възприемат статията. Няколко месеца отношенията в семейството са били доста обтегнати. Дори сега съпругата на адвокат М. му прави намеци и се чувства засегната (вж. показанията на свидетеля И., л. 66).

[25] Пет дни след публикация във вестник «Б.Д.», на 05.10.2013 г. (събота) вестник «У.» е излязъл със заглавие на първа страница «Ц. ОТЪРВАВА ЗАТВОРА». Над заглавието е било изписано «ГРАНДИОЗНА АФЕРА С УРЕДЕН ПРОЦЕС», а  под заглавието е било изписано «ИЗНЕНАДА! С.та, която ще гледа делото му, е любовница на адвоката му М.М.». В най-долната част на карето със заглавието е било изписано:

«1. Ц. ангажира за свой адвокат М.М., когото преди това е обругавал в свои интервюта и е наричал «адвокат на мафията»

2.                  М.М. «по случайност» се оказва в интимни отношения със С.та Д. А.;

3.                  СЪДИЯ А. още на първото съдебно заседание оправдава Ц.»

- ТОВА Е ТО ЧЕСТНО ПРАВОСЪДИЕ!»

[26] Материалът на статията е бил публикуван на втора страница, като заглавието отново е било повторено и са били отпечатани снимки на господин Ц., съдия А. и адвокат М.. Статията е започвала с текста: «[с]ърдечни трепети са свързвали в миналото, а според запознати и до ден днешен, съдия Д. А., която ще води процеса срещу бившия вътрешен министър Ц. Ц., и неговия адвокат М.М.». По-нататък статията е продължавала с «някога те бяха гаджета, а според клюката и до сега се срещат», категорични са хора от юридическите среди». След това статията обсъжда необходимостта от евентуален отвод на съдия А., разпределението на делата и ранната кариера на съдия А., за да се върне отново към това, че в «…онези години най-близкият ú приятел е М.М.. Свързва ги романтична афера, която продължава на приливи и отливи до ден днешен. Сега двамата сърдечни другари и единомишленици ще си поделят съдебната зала...». По-нататък статията отново продължава с професионалната кариера на адвокат М. и съдия А. (вж. л. 57).

[27] Адвокат М. е заплатил 2 000,00 лева държавна такса (вж. л. 2) и 2 030,00 лева възнаграждение на адвокат (вж. л. 51). Б. не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[28]  Адвокат М. е предявил иск по чл. 49 от ЗЗД. Искът е частично основателен за 2 000,00 лева.  

1. По иска по чл. 49 от ЗЗД

[29] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички  вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

[30] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

[31] Съдът установи, че процесната статия е била подготвена и издадена от екипа на вестник “Б.Д.”, чиито собственик е Б.. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[32] За да е налице в конкретния случай противоправно действие на екипа на вестник “Б.Д.” е необходимо: 1. в статията да са били публикувани неверни обстоятелства за адвокат М.; 2. тези обстоятелства да опозоряват адвокат М. (аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс (НК); вж. и следните решения на ВКС: 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.; 404-2010-III Г. О. по гр. д. 907/2009 г.; 86-2010- III Г. О. по гр. д. 92/2009 г.; 468-2009-IV Г. О. по гр. д. 868/2008 г.[1]) Неверни обстоятелства са тези, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а те не са (или обратното), или пък са се осъществиели, но не по твърдения начин. Тежестта на доказване, че твърдените евентуално опозоряващи факти, публикувани от ответника, са истински, е за ответника (вж. за това решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).

[33] По делото не са събрани каквито и да е доказателства, от които съдът да установи, че адвокат М.М. е имал “сърдечни отношения” или “вземане-даване” със съдия А.. Ето защо съдът приема, че те не са имали такива отношения. Следователно публикуваното от Б. в тази насока е неистина.

[34] Б. е изградил защитата си срещу това, че евентуално публикуваното относно “сърдечни отношения” и вземане-даване” между адвокат М. и съдия А. е неистина, чрез няколко възражения. Първото възражение е, че Б. е препубликувал статията от вестник “П.” и не е имал задължението да проверява дали информацията е била истинска. Второ, Б. е извършил добросъвестна проверка на информацията. Трето, тази информация е представлявала изразяване на мнение, а не е била факт и следователно не е подлежала на проверка.

[35] Действително, ако издател е публикувал статия, позовавайки се на статия, публикувана преди това от друго издание, той се освобождава от отговорност. Това е възможно обаче само ако вторият издател изрично се е позовал на статията, публикувана от първия издател по-рано. Ако липсва позоваване, вторият издател носи отговорност за истинността на публукуваната информация (вж. в този смисъл решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).

[36] В случая съдът не установи Б. да се е позовал на информацията, публикувана във вестник “П.”. Никъде в текста на статията той не прави това. За сравнение това е направено в информацията, публикувана от електронната агенция “ПИК”. Ето защо съдът приема, че това възражение на Б. е неоснователно.

[37] В свои решения ВКС е приел, че добросъветната проверка на публикувана информация изисква потвърждаване на информацията поне от два независими източника (вж. в този смисъл решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1486/2011 г.[2]). Съдът не установи журналистът да е получил потвърждение за това, че адвокат М. и съдия А. са имали „сърдечни отношения” и вземане даване”. Това, за което свидетелката Г., е говорила със своите източници е било последствията от публикуваната от вестник „П.” информация за това. Нещо повече, дори в самата статия Б. посочва, че информацията му за това е от „клюки”. Ето защо съдът приема, че Б. не е извършил добросъвестна проверка на публикуваната информация, поради което възражението му е неоснователно.

[38] Третото възражение на Б. е, че публикуваната информация е била мнение, а не твърдение на факти. Действително съдебната практика разграничава изразяването на оценка и мнение от фактическите твърдения, като приема, че на доказване подлежат само последните (вж. решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1486/2011 г.). Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база[3].     

[39] В случая съдът приема, че става въпрос изцяло за фактически твърдения, а не оценки и мнения. Това дали някой има “сърдечни отношения” или “вземане-даване” с друг е факт, а не мнение или оценка. Още повече, че в статията това е изложено като факт, а не като мнение. Дори да се приеме, че е мнение, то липсват каквито и да е факти, върху които то да е изградено, освен “клюки”. Ето защо съдът приема, че и това възражение на Б. е неоснователно.

[40] Опозоряващо е обстоятелството, което е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото (вж. в този смисъл решение на ВКС 452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.). Позорно обстоятелство е и онова, което се отнася  до конкретни факти, отнасящи се до укоримо от морална гледна точка поведение на лицето, чието разгласяване е опасно за доброто му име (вж. в този смисъл следните решения на ВКС: 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Тези факти могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно (вж. в този смисъл решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.).

[41] Използваните от Б. изрази, от които адвокат М. твърди, че е претърпял вреди, са:

1.      „[с]ъдията Д. А., за която се говори, че е имала вземане-даване с адвокат М.М., всъщност има щастливо семейство и малко момченце, научи „Б.Д.”;

2.      „[с]поред клюки от Съдебната палата преди време двамата с М. имали сърдечни отношения”;

3.                      „[д]вамата със защитника на бившия вътрешен министър имали сърдечни отношения”. Съдът извършва преценката дали тези изрази са позорящи в контекста на цялата статия, нейното заглавие (С. НА Ц. В ЛЮБОВНА ИНТРИГА) и формата ú на публикуване (изписването на текста над заглавието «СЕКССКАНДАЛ В СЪДЕБНАТА ПАЛАТА» и текста под заглавието «Двамата със защитника на бившия вътрешен министър имали сърдечни отношения», както и използването на по-отчетлив шрифт за словосъчетанието «старата любов»). Внушенията, които се постига е - съдия А. и адвокат М. са имали любовна връзка. Ако Б. е искал действително да опровергае това внушение, постигнато още от вестник „П.”, той не би използвал това заглавие, текстовете над и под него[4].

[42] Нещо повече, поради липсата на разграничение кога точно е била тази връзка нормалният читател остава с впечатлението, че тази връзка е била до преди две-три години преди публикуването на статията, период, в който адвокат М. безспорно е бил в брак. Докато наличието на предбрачна интимна връзка между мъж и жена, вече е нещо напълно нормално, наличието на извънбрачна връзка се възприема от обществото ни за неморално и укоримо, тъй като се накърняват семейните ценности на взаимност, доверие и уважение между съпрузите. Ето защо изнасянето на неистинска информация относно твърдяно наличие на такава връзка е опозоряващо. 

[43] Б. е възразил, че адвокат М. е обществена личност и като такава следва да търпи по-голямо вмешателство в личния си живот. Още през 1996 г. Конституционният съд на Република Б. e приел, чеправото да се изразява и разпространява мнение не е неограничено. То не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго, като ограничението се прилага с различна интензивност в зависимост от това:

1. дали изнесените факти или оценка са свързани с личния живот на този, когото засягат, или с определен обществен дебат или интерес (вж. за това т. III.1 от мотивите на решение на КС 7/1996 г. по к. д.1/1996 г., както и решение на ЕСПЧ Otegi Mondragon v. Spain (no. 2034/07)[5];

2. какво е общественото положение на този, за когото се отнасят разпространените факти или оценка (вж. за това т. III.1 от мотивите на решение на КС 7/1996 г. по к. д.1/1996 г., както и следните решения на ЕСПЧ: Axel Springer AG v. Germany  (no. 39954/08)[6]; Saaristo and Others v. Finland (no. 184/06))[7].

[44] Политиците, държавните служители и обществените личности следва да търпят по-големи ограничения всравнение с останалите граждани. В случая чрез поемането на защитата на господин Ц., бивш вицепремиер на страната и министър на вътрешните работи, адвокат М. е станал, ако не е бил и преди това, обществена личност. Като такава той е следвало да търпи ограничения в обществен интерес, какъвто неминуемо е осигуряването на справедлив процес. Ето защо ако изнесената информация бе истина, макар и позоряща го, той следваше да изтърпи това, за да бъде защитен по-висшия интерес на обществото от справедливо правосъдие.

[45] Съдът обаче установи, че информацията е неистинска. Използването на неистинска информация не следва и не може да се толерира, за да се търси дори постигането на правосъдие, защото правосъдието следва да се изгражда върху истината. Нещо повече, използването на неистинска информация спрямо обществена личност, участваща в правораздавателната дейност, каквато е адвокат М.[8], накърнява авторитета на правосъдието.

[46] Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В случая не са събрани каквито и да е доказателства, от които съдът да установи, че екипът на вестник „Б.Д.” не е виновен за разпространението на процесните неверни обстоятелства относно адвокат М.. Затова съдът приема, че екипът е действал виновно.

[47] Вследствие на това виновно извършено противоправно деяние, съдът установи, че:

1. са се влошили взаимоотношенията и комуникацията между адвокат М. от една страна и от друга съпругата му и техния син;

2. адвокат М. се е чувствал притеснен и угрижен. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

[48] Съдът установи, че Б. не е изплатил обезщетение на адвокат М.. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.

[49] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е посочил критерии, от които съдилищата да изхождат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от накърняване доброто име на увредения (вж. решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д. 593/2010 г.)[9]. Това са: 1. има ли разгласяване чрез медиите; 2. има или влошаване на здравословното състояние; 3. конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането; 4. прояви на съпричиняване на вредите от увредения. В друго свое решение ВКС е внесъл още яснота относно тези критерии, като е приел, че следва да се отчита: 1. въздействието на незаконния акт на издателя върху върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа; 2. видът на противоправния акт - дали е клевета или обида; 3. тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал; 4. обемът на обществения отзвук; 5. икономическият растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта (вж. решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.)

[50] В случая противоправния акт е в неговата по-лека форма–клевета. Въздействието му се е ограничило по-скоро само до личния живот на адвокат М., свързан с отношенията му в семейството; то не се е отразило на здравословното състояние на адвокат М.. Затова съдът приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от адвокат М., е 2 000,00 лева.

[51] Б. е възразил, че вредите не са настъпили от неговите действия, а от действията на вестник „П.”. Затова Б. не дължи обезщетение. Съдът установи, че Б. е извършил виновно противоправно действие, от което адвокат М. е претърпял вреди. Дори той да е претърпял вреди и от действието на вестник „П.”, как се разпределя отговорност на съизвършители не е предмет на настоящото дело (вж. в този смисъл и решение на ВКС 253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.). Ето защо възражението на Б. е неоснователно.

2. По разноските

[52] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 4 030,00 лева.

[53] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищеца за 2 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 161,20 лева разноски по делото.

Съдия: