Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 06.04.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на секретар Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13309 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл. 45 ЗЗД, чл. 49 във вр.с 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът М.П.М. твърди в исковата си молба, че в издавания от „О.с.м.“ АД вестник „Преса“, в брой 262/26.09.2013 г. (613), година ІІ, на стр. 1 и 10 била публикувана статия с автор Л.Х., със заглавие „Съмнения за нечестен процес по делото „Ц.“. В статията били изнесени редица неверни, обидни и клеветнически твърдения за ищеца във връзка с процесуалното му качество „защитник“ по наказателно дело на обвиняемия Ц. Ц. – бивш министър на външните работи. Такива били следните изрази: „Председателката на съдебния състав Д.А. и адвокатът М.М. били в интимна близост, сигнализираха източници на в. „Преса“ (стр. 1); „Председателката на съдебния състав Д.А. и адвокатът на Ц. М.М. имали сърдечни отношения, сигнализираха източници на в. „Преса“ (стр. 10); „Отношенията между съдия А. и адвокат М. са публична тайна в средите на магистратурата“ (стр. 10).
Ищецът поддържа, че всяко от тези твърдения е невярно и оскърбително за него. Те получили широк отзвук сред обществото, приятелите, познатите и роднините на ищеца, които придобили негативно отношение към него. Бил дискредитиран и злепоставен. Това се отразило на емоционалното и психическо състояние на ищеца, който изпаднал в дълбоко депресивно състояние с негативни психически преживявания, повлияно било психическото му равновесие и самочувствието му в обществото. Публикациите се отразили и на отношенията с членовете на семейството му – малкият син на ищеца не му говорел, отношенията със съпругата му охладнели.
В уточнителна молба от 31.01.2014 г. ищецът е пояснил, че направеното от Л.Х. твърдение, разпространено от първия ответник, че ищецът -щастливо женен 48 –годишен човек с две деца, има извънбрачна връзка с друга омъжена жена, го обиждало, като унижавало честта и достойнството му чрез съдържащата се в него качествена характеристика. Последното пък било последица на аморалността и укоримостта на подобно поведение, намиращи израз в негативна оценка на обществото. Посочените твърдения не само били позорящи, но били и неверни, поради което - клеветнически, още повече, че били разпространени сред неограничен кръг лица.
Ищецът претендира да му бъде заплатено солидарно от двамата ответници „О.Б.М.“ АД и Л.Х. обезщетение за претърпените неимуществени вреди – емоционални болки, страдания и неудобства от изнесеното в посочената статия, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 26.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците - „О.Б.М.“ АД и Л. Х. Х. са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на иска. Твърдят, че процесната статия е публикувана за защита на обществения интерес, за гарантиране принципите на обективност и безпристрастност при разглеждане на съдебния процес срещу Ц. Ц. и при пълно спазване на Етичния кодекс на българските медии.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното ксерокопие на стр. 1 от в. „Преса”, брой 262/26.09.2013 г. (613), година ІІ, че непосредствено под името на вестника е публикувана статия със заглавие „Съмнения за нечестен процес по делото „Ц.“, което заглавие е повдигнато в най-едрия шрифт на страницата, като се изключи шрифта на заглавието на вестника. Статията има подзаглавие „Прокуратурата може да поиска отвод на председатеката на съдебния състав” и започва така: Съмнения за опасност от нечестен процес срещу бившия вътрешен министър Ц. Ц. по обвинението за възпрепятстване на правосъдието обхождат Съдебната паата. Председателката на съдебния състав Д.А. и адвокатът на Ц. Ц. М.М. били в интимна близост, сигнализираха източници на „Преса”. Това можело да наклони везните в поза на обвиняемия Ц.. В прокуратурата са запознати със случая и внимателно го следят, показа проверка на вестника ни. Не е изключено обвинителите да поискат отвод на съдия А.”. „Това дело е знаково. Няма да позвоя да се провали заради предубеденост” заяви шефката на СГС В.Я.. Статията продължава на стр. 10 под същото заглавие с подзаглавие „Подозренията в обективността на съдията са опасни, смята В.Я., шеф на Софийския градски съд”. Като автор настатията е посочена журнаистката Л.Х.. Статията продължава с леко променен първи абзац от стр. 1, като текстът на стр. 10 започва така:“Съмнения за опасност от нечестен процес срещу бившия вътрешен министър Ц. Ц. по обвинението за възпрепятстване на правосъдието обхождат родината. Председателката на съдебния състав Д.А. и адвокатът на Ц. Ц. М.М. имали сърдечни отношения, сигнализираха източници на „Преса”. А това можело да наклони везните в поза на обвиняемия.“ По-натам са изложени разсъждения, че по принцип познанствата между съдии и адвокати само по себе си не са заплаха за делата, но трябвало да има гаранции, че личните контакти не застрашават обективността на правосъдието. Посочено е, че е задаван въпрос на съдия В.Я. дали има опасност процесът срещу бившия вътрешен министър да се превърне във фарс заради лични връзки на съдия А. и адвокат М.. Съдия Я. не скрила, че този въпрос й е поставян и от други медии и според нея подобни опасения можело да предизвикат прокуратурата да поиска отвод от делото на съдия А.. Според нея, не трябвало да има никакви съмнения в безпристрастността на съдията, поради обществената значимост на делото. Според нея, съдия А. била много сериозен магистрат. В статията е посочено още, че съдия А. не е открита за коментар. Отразен е коментарът на адвокат М., според когото това било „Активно мероприятие”. Той е отрекъл категорично някога да е имал лични отношения между него и съдия А. и е посочил, че повече от 10 години не се е явявал по дела пред нея. След отразяването на неговото мнение е посочено, че според хора от прокуратурата отношенията между съдия А. и адвокат М. са публична тайна в средите на магистратурата. В тези среди не намирали това за укоримо, защото било личен въпрос, но оставали подозрителни, още повече, че навремето съдия Я. не скрила, че е „семейна приятелка” на Ц.. Цитирано е изявение на зам. главния прокурор Б.С., че в съдебните състави нямат място съдии и съдебни заседатели, които поради някакви обстоятелства може да се считат за предубедени или заинтересувани от изхода на делото. Той не се ангажирал с мнение дали прокуратурата ще иска отвод на съдията в сучая. Статията завършва с кратко изложение на фактите по обвинението срещу Ц. Ц. за шестте „НЕ”, като е изложено мнение, че подозренията около делото не са случайни, тъй като то е без прецедент у нас.
По делото е представена и извадка от в. „Преса” от 11.10.2013 г., в който на стр. 16 е публикувана статия със заглавие „Ц. извади късмет” с автор Л.Х., в която статия е отразен отводът, който си е направила съдия А.. Посочено е, че никой не се е съмнявал в нейните способности да реши делото, но че добрият професионалист знаел, че всяка капчица съмнение в контактите извън съдебната зала можело да разклати всяко решение на съд. Направено е изявление с адресат адвокат М., на когото е припомнено, че когато става дума за сляпата Темида, личните интереси отстъпват пред обществените и засягането на личния му живот, макар да е болезнено, е в интерес на обществените интереси.
За установяване наличието на добръсъвестно журналистическо разследване предхождащо публикуването на статията, по делото е разпитан заместник главният прокурор Б.С.. Същият е посочил, че заема тази длъжност от 17.01.2013 г. и наблюдава много досъдебни производства, тъй като ресора, който му е поверен, е делата срещу организираната престъпност и корупцията.Сочи, че познава журналистката Л.Х. от около 4 – 5 години. Имало разговор между него и Л.Х.. Тя му се обадила по телефонас въпрос относно становището му какви са принципните основания за отвод на един съдебен състав. Той бил в кабинета си и прочел точните основания за отвод на един съдебен състав. След като взела съгасието му да го цитира, разговорът имприключи. Не помни точното съдържание на разговора, но заявява, че е възможно тя да е споделила, че във в-к „Преса” е постъпила информация, че съдията, който предстои да гледа делото срещу Ц. Ц., е имала преди време близки отношения с адвоката на подсъдимия. Самият той прочел в медиите за близки отношения между съдията по делото и адвоката на обвиняемия, преди това не е чувал за това. За първи път свидетеят се запознал с тази информация, когато го прочетох в някакъв вестник, който обаче не бил в-к „Преса”. Не помни дали преди или след разговора с Л.Х. е било това, но предполага, че е било преди. Сочи още, че като наблюдаващ в качеството му на зам. прокурор не му е докладвано предварително, че прокурорите, които се явявали поделото възнамеряват да искат отвод на съдията. Отрича от него да е изхождало твърдение, че е чувал за отношение между адвокат М.М. и съдията по делото срещу Ц. Ц. и че е правил твърдение, че знае за такива отношения. Свидетелят не познава съдията, познава единствено М.М., с който били състуденти. Доколкото си спомням повода за обаждането на Л.Х. беше именно публикацията в друг вестник, не във в-к Преса, така че разговора ни с аргументите и основанията за отвод на един съдебен състав е бил проведен именно в контекста на евентуален отвод точно на този съдебен състава и на тази публикация.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели – М. Д. Н. и К.В.К..
Свидетелят М. Н. е посочил, че познава ищеца от 22 – 23 години, когато се запознал със сестра му, настоящата съпруга на свидетеля. Твърди, че са в близки отношения, виждат се често, гостуват си семейно, ежедневно се чуват по телефона. Свидетелят сочи, че през миналата година (2013) в последния четвъртък на м. септември, на отиване за работа, си купил в-к „Преса”, защото му направило впечатление, че на първа страница имало статия, че има съмнение в законосъобразността във връзка с делото, което се води срещу Ц. Ц.. Знаел от М., че той е поел защитата по това дело. В този вестникк пишело, че М.М. е в интимни отношения със съдийката по делото Д.А.. Като прочетол статията, свидетелят звъннал веднага на М., питал го дали си е взел броя на вестника, той му отговорил, че не е.М. му се обадил ми се след около 30 - 40 мин, купил си вестника и всичко това, което пишело не отговаряло на истината. Според свидетеля изобщо не му се отразила добре тази публикация, бил обиден на вестника, казал, че това е поръчкова статия и всичко е свързано с процеса. Свидетелят не повярвал на статията, но вътрешно имал съмнения. В следващите два три дена статията се отразила доста негативно на ищеца, станал затворен, не много комуникативен, това се отразило и на семейните му отношения, защото съпругата му, колкото и добре да го познава, и в нея се получили съмнения, че може да има нещо подобно. Това свидетелят разбрал както от нея, която правела намеци към М., така и от съпругата на свидетеля. Съпругата на ищеца и към днешна дата от време на време тя прави такива намеци. Според свидетеля М. бил грижовен баща и това нямало как да не достигне и до децата му, той имал двама сина. Отразило се повече на по-малкия му син Б., който се поотдръпнал се от баща си, не искал да разговаря с него. Свидетелят твърди, че не е познавал М.М. преди да се ожени за сестра му, но знаел доста неща за живота му отпреди, но никога не бил чувал за Д.А., когато се събирали и си говорели. Според свидетелят М.М. за първи път виждал такова писание по свой адрес.
По делото е приет препис от Протокол от открито съдебно заседане на 10.10.2013 г. по нохд № С-155/2013 г. по описа на СГС, от който се установява, че на посоченото съдебно заседание съдията по делото Д.А. е докладвала постъпило на 08.10.2013 г. искане на прокуратурата за нейния отвод. В протокола не е вписано съдържанието на това искане. От станвището на адв. М. по искането за отвод обаче става ясно, че прокуратурата е направила искането поради „наличие на публикации в булевардната преса”, „без да коментира истинността на съдържащото се в посочените по-горе публикации в печата”. Адв. М. е изложил подробни доводи за неоснователност на искането, тъй като е основано на „клюки и сплетни”, разпространявани от вестниците, липса на доказателства за верността им, както и за липса на законовите предпоставки за отвод. След съвещание, съдия А. се е остранила от разглеждане на делото, като е изложило мотиви, че макар да притежава воля, професионален и личен морал да проведе обективен и безпристрастен процес, който да финализира с обоснован съдебен акт, както и макар цитираните от поркуратурата две публикации да съдържат информация с несериозно съдържание и никаква достоверност, същите очевидно са повияли мнението на прокуратурата, а този процес е и натоварен с изключително високи обществени очаквания, за да бъде отстранено всяко съмнение в обществото относно безпристрастността на съдията, тя следва да се отведе.
Свидетелят К.К. е посочил, че познава ищеца повече от 10 г., работел като дознател в 03 РУП, той идвал там и така се запознали, били в приятелски отношения. След като свидетеят се вписал като адвокат, от 2009 г. канторите им били една до друга и почти всеки ден се виждали. Случвало се е много пъти да се консултират един друг по дела. Свидетелят си спомня, че презсептември,на 26.09.2013 г., отивал да си купи вестници. По принцип си купувал в. Труд и в. „24 часа“, но тогава му направило впечатление, че в. „Преса” имал заглавие за делото на Ц. Ц.. Купил си вестника и прочел статията, в която се говорело, че адв. М. имал интимни отношения със съдия Д.А.. Малко след 10.00 ч. отишъл в кантората си и след това при М.М., за да го питам, дали е прочел статията. Той му отговори, че вече я е прочел. Според свидетеля бил доста разстроен, бил даже обиден, обяснил, че от месеци се говори за делото срещу Ц. Ц. и когато вече е внесен обвинителния акт, журналистите се занимават с „пълни глупости”. На следващия ден бил доста разтроен, след това за продължителен период от време не се виждали. Когато свидетелят се запознал с М.М., той бил женен. След завършване на висшето си образование бил следовател, преди да стане адвокат, в Русе, след това в С., но в коя следствена служба, свидетелят не знае.На свидетеят е известно, че М.М. се познава със съдия Д.А. покрай адвокатската си работа, но не знае от кога. На него казал, че няма нищо вярно в написаното в статията и никога не е имал интимни отношения със съдия Д.А., бил обиден от статията. Статията породила сянка на съмнение у свидетеля. В следващите часове и на следващия ден много клиенти му се обадили да гопитат дали е вярно, че адв. М. има отношения със съдийката по делото срещу Ц. Ц., бил принуден да отговаря, че не знае такива неща.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му отговорност произтича от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Това егаранционно-обезпечителна безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД, За да бъде ангажирана тя, на общо основание следва да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД от лице, на което издателят е възложил работа - следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние (действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Авторът на публикацията отговаря за свое противоправно поведение, ако изнесените в написаната от него статия факти са неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на престъпление, или изложените мнения са обидни, ако същите са резултат от недобросъвестно журналистическо поведение. Без значение е дали авторът се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист, или гражданин, за да бъде ангажирана неговата отговорност за вреди. Това обстоятелство е ирелевантно и за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД (Р. № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.).
Отговорността между делинквента и възложителя на работата е солидарна (Постановление № 7 от 29.XII.1958 г. на Пленума на ВС, Решение № 124 от 2.XII.1988 г. по гр. д. № 87/88 г. наОСГК, Решение № 304 от 7.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1749/2010 г., III г. о. и др.)
По делото не се спори, че вестник „Преса” се издава от ответното дружество, като автори на публикациите са физически лица, които са изготвяли материалите по силата на трудовата си функция или като свободно практикуващи журналисти и изготвянето на статиите е в резултат на възлагане от издателя. Това се установява и от посоченото на последната страница на вестника, че негов издател е „О.Б.М.” АД.
Не е спорно и обстоятелството, че автор на процесната статия е вторият ответник – журналистът Л.Х., а и нейното име е посочено под статията. На последната страница на вестника, където е посочена вътрешна информация, фигурира името на ответницата като работеща за Отдел (Раздел) „Право” и е посочен нейния вътрешен телефон. Липсва и спор между страните, че тя е съставила процесната статия за свия възложител „О.Б.М.” АД.
С предявения от ищеца иск се цели ангажиране на отговорността на двамата ответници за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания (негативни чувства на обида, понижена самооценка, самочувствие и емоционално-психическо равновесие, дълбока депресия) в резултат на накърнени добро име, чест и достойнство, засегнат обществен авторитет, от съдържащите се в публикацията обиди и клеветнически твърдения.
При обсъждане на въпроса дали е налице противоправно поведение от страна на журналиста Л.Х., за чието поведение отговаря издателят, следва да се има предвид следното: В 40, ал. 1 от Конституцията на Република България е закрепена свобода на печата и другите средства за масова информация, която е свързана с правото на личността и на обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. С разпоредбите на чл. 39 – 41 на Конституцията на Република България се уреждат и права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, равно е по тежест на останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на двете групи права – между свободата на словото и правото на информация, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва засягане на други конституционно защитени ценности – правата и доброто име на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията, а ако ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Следователно, свободата на словото не съдържа възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.
Дали и доколко е нарушен баланса на посочените конституционно защитени ценности (свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите от друга), следва да бъде изследвано въз основа на обстоятелствата в конкретния случай.
Самите журналисти са приели Етичен кодекс на българските медии, чиито правила целят именно да гарантиран постигането на този баланс. Така, в него е прието включително, че (номерацията е според посочената в Етичния кодекс номерация на визираните правила): 1.1. Медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация, като изискват от журналистите и редакторите спазването на тези правила; 1.2. В своята практика медиите следва да бъдат водени от основните принципи за защита на законните и неотменими права на гражданите и правото на обществото да бъде информирано, като търсят и намират разумен баланс между тези права и изискват спазването на професионално-етичните норми на професията; 1.6. В своята работа медиите следва да разграничават фактите от оценките, коментарите и/или предположенията, да се стремят да предоставят различни мнения и позиции в търсене на истината, да съобщават и/или отразяват точно и професионално събитията с оглед създаването на обективно обществено мнение. 1.8. В своята работа медиите трябва да уважават и да защитават личния живот на хората от неразумни разкрития. Журналистите и редакторите са длъжни да уважават правото на всеки човек на личен живот, здравен, семеен и социален статус, неприкосновеност на дома и личната кореспонденция. Публикуването на информация, която накърнява личния и/или семейния живот на някого, без неговото разрешение трябва да бъде оправдано от особено важен, надделяващ обществен интерес. 2.2. Медиите трябва да положат необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди нейното оповестяване, като използват всякакви източници – за предпочитане идентифицирани такива и 2.4. Медиите имат право да не посочват източника на използваната информация, но в този случай те са отговорни за оповестената информация и нейната достоверност.
В контекста на казаното, противоправно би се явило поведение на журналист, при което е изготвен и публикуван журналистически материал, конкретно засягащ личността на ищеца посредством клеветнически твърдения и/или обидни твърдения и квалификации. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него. На проверка за истинност подлежат само фактическите твърдения. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида, т.е., умишлено унижаване честта и достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него.
В посочения смисъл е задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 581/30.09.2010 г. По гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 85/23.03.2013 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, III г.о., Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. на III г.о.)
При обсъждане вината и противоправността на деянието, следва да се обсъди още дали когато журналист е изнесъл засягащи името, честта и достойнството на друго лице факти, е проверил тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни, както бе посочено. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника, които източници обаче трябва да са достоверни, т.е., трябва същите обективно да могат да гарантират истинността й. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Изключение от правилото за добросъвестна проверка е случая, в който се цитира вече публикувана в друго издание информация (Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г.о.).
При обсъждане на изнесеното в процесната статия, публикувана във в. „Преса”, бр. 262 от 26.09.2013 г., въведено като предмет на делото с исковата молба, в контекста на изложеното, настоящият състав намира следното:
Ищецът е посочил три конкретни твърдения, с които най-вече свързва претърпените от него неимуществени вреди, които следва да бъдат обсъдени при преценка противоправността на изнесеното в статията и причинната връзка с претърпените от ищеца вреди. Първото е, че той и съдия Д.А. били в интимна близост, второто е, че адв. М.М. и съдия Д.А. имали сърдечни отношения и третото, че отношенията между съдия А. и адв. М. публична тайна в средите на магистратурата.
Първите две твърдения са все за обстоятелството, че адв. М. и съдия Д.А. са поддържали интимна връзка. Само по себе си наличието на интимна връзка между мъж и жена не е укоримо, позорящо обстоятелство. То обаче става такова, ако тази интимна връзка се поддържа между мъж и жена, един от които или и двамата са в брачна връзка с трети лица. В културата на българското общество основна морална ценност е верността на съпрузите и изневярата се възприема като силно укоримо поведение. Изневярата е основна причина за уронване устоите на брака, за отпадане на разбирателство и е проява на неуважение между съпрузите, съответно може да доведе до дълбоко и непоправимо разсройство на брака, което пък е основание за разтрогването му. Т.е., изневярата има не само морално, но и правно значение. Следователно, изнасянето на твърдения, че едно лице изневерява на съпруга си, ако тези твърдения са неверни, е позорящо, клеветническо обстоятелство, което уврежда добрата оценка на обществото към конкретния индивид и създава предпоставки за разрив в семейните отношения на това лице.
Третото твърдение, че интимните отношения между адв. М. и съдия А. били публична тайна в средите на магистратурата няма самостоятелно значение на позорящо обстоятелство, но същото е пряко свързано с първото и усилва укоримостта на поведението на двамата.
Настоящият състав не възприема твърдението на процесуалните представители на ответниците, че не може да се кумулират съставите на обидата и клеветата. Ако едно изявление едновременно засяга честта и достойнството така, че се засяга от една страна себеоценката на индивида и в същото време съдържа твърдения за позорящи обстоятелства, които засягат обществената оценка относно този индивид, то същото може да представлява едновременно обидно и клеветническо твърдение. От съществено значение е обаче изнесените в статията обстоятелства обективно да са позорн и/или обидни. Ако това не е така, ще бъде без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание и не могат да бъдат възмездявани по реда на деликтната отговорност, ако не са обективно обидни или позорни.
Както вече бе посочено, изневярата на едно лице в брак е обективно позорно обстоятелство. По делото не се събраха доказателства това твърдение да е вярно по отношение на ищеца. От разпита на свидетеля прокурор Б.С. не се установява нито той, нито друг в прокуратурата да е знаел за наличие (макар и в миналото) на интимни отношения между М.М. и съдия Д.. Свидетелят е посочил, че самият той е разбрал за това твърдение от медиите.
По делото не се събраха и доказателства журналистката Л.Х. да е направила добросъвестно журналистическо проучване относно достоверността на това обстоятелство. Безспорно е, че тя е провела среща със съдия В.Я. – председател на СГС по онова време. Липсват обаче дори твърдения на ответниците съдия В.Я. да е потвърдила информацията, че между адв. М. и съдия А. някога е имало интимни отношения. Не представлява индикация за добросъвестно журналистическо разследване и обстоятелството, че Л. Х. е търсила съдия А. за коментар. След като не я е намерила и след като същата не е потвърдила свои интимни отношения с адв. М., това че е търсена не санира неверността на изнесените твърдения за такава връзка.
В мотивите на определенито на съдия А., с което същата е приела направения й от прокуратурата отвод по делото, също липсва какъвто и да е коментар за твърденията относно нейните отношения с адв. М., най-малко се съдържат признания за наличие на такива. Съдията е посочила само, че изнесеното от вестиците е недостоверно и невярно. Нейният отвод се основава не на истинността на посочените твърдения, а на твърде големия обществен интерес към делото и необходимостта от пълно обществено доверие към безпристрастността на съдията, което доверие е уронено в резултата на публикуваните статии.
Установи се освен това, че не прокуратурата е източник на тази информация, както е посочено в процесната статия, а обратното - медиите са източник на тази информация за прокуратурата – от записа в протокола от съдебното заседание, в което съдия Д.А. се е отвела от разглеждане на делото става ясно, че нейният отвод е поискан от прокуратурата именно поради налични вече публикации във вестниците. Самият прокурор С. заяви, че е научил за наличие на някакви отношения между адв. М. и съдия А. от вестниците. Следователно, липсват надеждни и идентифицирани източници на изнесената информация.
Без правно значение е и наличието на предхождащи процесната публикация други публикации със сходно съдържание. Липсва позоваване на такива в статията, поради което авторът й не е освободен от самостоятелна проверка на изнасяното от него.
Предвид изложеното, установи се по делото противоправно поведение на журналиската Л.Х., изразяващо се в изнасянето на позорящо обстоятелство за ищеца, станало достояние на много хора, без преди това да са били положени сериозни усилия за установяване на верността му. Всъщност, в процесната статия е поставен основно въпроса за това, че безпристрастността на съдията е основна гаранция за правосъдие и че всяка съмнение за липсата й, е основание за отвод на съдията. По-конкретно този въпрос е поставен относно едно от делата срещу бившия вътрешен министър Ц. Ц. и е изнесена информация, че в случая има съмнение у прокуратурата за евентуална пристрасност на съдията. До тук изнесената информация е съобразно обществения интерес и в границите на неговата защита от закона. Твърдението обаче, че тази пристрасност е в резултат на предишни интимни отношения между защитника на Ц. Ц. и съдията по делото, за които отношение знаели едва ли не всички в магистратските среди, както и че източник на тази информация е прокуратурата, са неверни, а първото и второто са и позорящи ищеца. В същото време, статията е написана по манопулативен общественото мнение начин – цитирани са изказвания на съдия В. Я. и прокурор Б.С., които са извадени от контекста на казаното от тях и са използавни така, че да внушават на читателя съзнание у двамата, че слуховете за отношенията межуд адв. М. и съдия А. са верни и същите беспорно са основание за отвод на съда. Всъщност, съдия Я. е заявила само, че ако има съмнение в безпристрастността на съдията, тя няма да позволи то да провали разглеждането на делото. Самият прокурор С. пък поясни по делото, че г-жа Х. само го е питала какви са основанията за отвод на съдия по принцип и че нито той е твърдял в случая да има такива, нито е знаел, че прокурорите му ще искат отвод на съдията, нито че е знаел за интимни отношения между адв. М. и съдия А.. Следоватено, не само, че Л.Х. не е провела добросъвество жулналистическо разследване, но и целенасочено е вмъкнала избрани цитати от изказвания на висши магистрати така, че да звучат като потвърждение на твърдението, че адв. М.М. и съдия Д.А. са били в интимни отношения и че именно това обстоятелство води до основание за отвод на съдията по делото.
Настоящият състав намира обаче, че твърдението за някакви интимни отношения между ищеца и съдия от СГС не са обективно обидни. В твърдението за интимна връзка между съдия и адвокат няма нищо унизително, сътоветно – то не може да предизвика ниска самооценка у личността.
Ответникът „О.Б.М.” АД следва да отговяря за противоправното поведение на автора на статията, въз основа на което е публикувано невярното позорно обстоятелство за ищеца – твърдения за интимни негови връзки със съдия А., въпреки че същият е бил в брак с друга жена по същото време.
По делото беше установена и претърпяна вреда от ищеца в причинна връзка с публикацията в бр. 262 от 26.09.2013 на в. „Преса”. От показанията на разпитаните свидетели, които показания са достоверни, предвид близките отношения на свидетелите с ищеца, ккато и предвид тяхната непротиворечивост, се установи, че ищецът се чувствал „обиден”, затворил се е, наложило му се е да се оправдава пред близки и колеги. Установи се, че отношенията в семейството му са се променили, малкият му син се е отдръпнал от баща си, а в отношенията със съпругата му се е появило недоверие. Не се установи обаче тези негативни отношения да са продължили дълго време и да са били трайно състояние.
Не се установи от събраните доказателства и ищецът да е изпадал в депресивни състояния, или да е било създадено силно негативно отношение към него от колеги и приятели. Двамата разпитани свидетели, които са именно колега и приятел, посочиха, че у тях се е породило у някакво съмнение, но никой не заяви, че се е променило отношението му към ищеца в негативна посока.
Следва да се отчете обаче обстоятеството, че придвид силната натовареност на делото, по което е бил защитник адвокат М., с високи обществени очаквания и интерес, въведените посредством твърденията за особени отношения между него и съдията по делото съмнения, че адв. М. не разчита на своите способности и на закона, а на лично отношение от страна на съдията, безспорно е уронващо доброто му име на професионалист. Въпреки това, по делото не се установи негативно отражение върху кариерното развитие на ищеца, основано на липса на уважение към него от страна на колеги и магистрати.
С оглед установеното по делото противоправно поведение и неговото конкретно отражение у ищеца, положението на ищеца в обществото и социалното развитие на обществените отношения в страната по времето на причиняване на вредите, съдът намира, че справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания на ишеца адв. М.М. от публикацията в бл. 262 от 26.09.2013 г. на в. „Преса”, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД, е сумата от 8 000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 84, ал. 3 ЗЗД, ответниците дължат на ищеца и лихва за забава в размер на законната лихва от датата на деликта – 26.09.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските: При този изход на спора, на всяка страна се дължат разноските съобразно уважената, съответно – отхвърлената част от исковете. На ищеца следва да бъде присъдена сумата 644.80 лева, пропорционално на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, при направени разноски в размер общо на 4030 лева (2030 за адвокатско възнаграждение и 2000 лева – държавна такса). Ответниците са доказали разноски само за адвокатско възнаграждение, което е договорено и изплатено общо в размер на 3000 лева – от които следва да им бъдат присъдени 2 520 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Или по компенсация, на ответниците следва да бъдат присъдени 1875.20 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.Б.М.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул. „М.Л.” № *, ЦУМ, ет. 6 и Л. Х. Х.,***, район О., бул. „М.Л.” № *, ЦУМ, ет. 6, солидарно да заплатят на М.П.М., ЕГН **********,***: 1. Сумата от 8 000 (осем хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на клеветнически твърдения в публикация във в. „Преса”, бр. 262/26.09.2013 г., озаглавена „Съмнения за нечестен процес по делото „Ц.”, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 вр. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева и 2. Законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 26.09.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********,*** заплати на „О.Б.М.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул. „М. Л.” № *, ЦУМ, ет. * и Л. Х. Х.,***, район О., бул. „М.Л.” № *, ЦУМ, ет. * сумата от 1 875.20 лева (хиляда осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет стотинки) – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :