Решение № 1149 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 13642/2015 г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВАЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВАЕЛЕНА МАВРОВАСЕКРЕТАР:
Д. Ш.Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Делото е образувано по въззивна жалба на В.Н.С. и П.п.а." (ПП „А.") срещу постановеното на 20.03.2015 г. по гр. дело № 32140/2013 г. на СРС, I Г.О., 40 състав решение, с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателите да заплатят солидарно на М.Б.Х. сумата от 17 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, причинени негативни емоции - възмущение, раздразнение, гняв, огорчение; притеснение от увреждане на професионалната му репутация и негативни последици в професионален план; неблагоприятно засягане на личните му и семейни отношения, вследствие на изявления на ответника В.Н.С., направени в телевизионни предавания „Студио „А." с В.С.", излъчени по „А. ТВ", с медиен доставчик ПП „А.", на 23.06.2013 г. и 30.06.2013 г., чрез употреба на следните изрази: „който сега се гаври по поръчка на Б., защото там се плаща яко, се гаври с нещата, които стават на улицата"; „изключителен измекяр"; „Х.-З.."; „така се е продал, така си е отворил бузите, че става жалък"; „Х., Б., Х., З.."; „играчи-лапачи"; „**********"; „Б., който им даваше в устичката парички и те му ръкопляскаха", ведно със законната лихва, считано от 29.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в общ размер на 3 701.75 лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Сочи се, че ищецът претендира обезщетение за вреди от нанесени обиди и клевети от две телевизионни предавания, но същите не са разграничени, което е порок на исковата молба. Твърди се, че недопустимо М.Х. е претендирал обезщетение (и такова частично му е присъдено от съда) за причинени на трето лице вреди (М.и.), както и във връзка с предаването „Господари на ефира", в което ищецът няма никакво участие; излагат се доводи за липса на доказателства относно засягането авторитета на ищеца като продуцент, водещ, личност и професионалист, както липсват доказателства и за настъпили негативни последици (свиване на пазарен дял, напускане на служители и др.). В жалбата се визират разпоредбите на Конституцията на Република България и предвидената в нея наказателна неотговорност на народните представители за изразени от тях мнения. Сочи се, че по делото не се установява от кое от двете предавания се е засегнал ищецът, като липсва разграничаване на вредите, а съдът по собствено усмотрение е обединил исковите претенции и присъдил общо обезщетение. Излагат се съображения, че не са налице отправени обидни или клеветнически твърдения, въпреки използваните остри, колоритни и емоционално наситени изрази, повечето от които дори не са насочени конкретно към ищеца. Сочи се, че по отношение на известни личности, какъвто е Х., са допустими критични оценки в по-широки граници, включително и с надхвърлящи добрия тон изразни средства, като в тази връзка се визира практиката на ВКС. Твърди се, че мнението на В.С., изразено в процесните предавания, е формирано в резултат на разпространяваните от огромен брой средства за масова информация предположения и сигнали, че зад всички протести през този период стои ПП „ГЕРБ" и медиите са подлагани на цензура. Жалбоподателите считат присъденото обезщетение и за завишено, като сочат, че първоинстанционният съд не се е мотивирал защо е присъдил сума в размер конкретно от 17 000 лв. По отношение исковете, насочени срещу ПП „А.", се твърди, че партията не може да носи отговорност като съпричинител, а само като възложител на работа по чл.49 от ЗЗД, но в случая същата не е възложител на работа на В.С..От В.Н.С. и ПП „А." е постъпила и частна жалба срещу определението на СРС по реда на чл.248 от ГПК, постановено на 10.07.2015 г., с което съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, като намали присъдените разноски на другата страна за адвокат. В жалбата се сочи, че СРС е следвало да намали адвокатското възнаграждение до сумата от 1 130 лв. (минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), а не да присъжда такова в размер на 2 500 лв., като се твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.М.Б.Х. счита въззивната жалба и частната жалба за неоснователни. Конкретно излага, че процесните изявления са направени в изключително кратък интервал от време, като имат един общ контекст, поради което не следва формалистично да се иска разграничаване на вредите. Сочи, че не претендира обезщетение за вреди, претърпени от трето лице, както и че претенциите му са доказани със събраните по делото доказателства. Заявява, че изявленията на В.С. са извън рамките на допустимото от Конституцията право на мнение и извън рамките на общоприетото поведение, поради което са недопустими. Намира присъденото обезщетение за справедливо. Счита сумата от 2 500 лв. (адвокатско възнаграждение) за съответстваща на фактическата и правна сложност на спора. Пред СГС е събрано ново писмено доказателство.След преценка доводите на страните и доказателствата по делото въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:СРС е сезиран от М.Х. с искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, предявени срещу В.С. и ПП „А.". Ищецът твърди, че в телевизионното предаване „Студио „А." с В.С." по „А. ТВ", излъчено на 23.06.2013 г., В.С. направил следното изявление: „Някакви долни, подли измекяри от разни шоупрограми като „Господари на ефира", там има една проститутка, която беше играчката на най-различни мутри през годините, М.и. се казва, която сега се опитва да иронизира наш’то, наш’то поведение тогава, ’щото аз бях през цялата нощ там, бях на първия ред, не ми пукаше от камъните и стъклата, и бутилките, които хвърляха, пияните и дрогирани дегенерати, сега се опитват да се гаврят и иронизират това, че колегите ми сложиха няк’во, някакъв плот от маса, за да ме предпазват, което аз непрекъснато избутвах и им казвах, че не искам да ме предпазват, че няма нужда от това, че искам да говоря на тези, макар че срещу себе си виждах море от агресия и злоба, въпреки т’ва им говорех и продължавах да им говоря, и сега се опитват няк’ви проститутчици, някакви шантонерки такива секс играчки на различни мутри през годините, минавали от ръка в ръка, се опитват да се правят на артистки, актриси, да разиграват тези сцени като няк’ва, няк’ъв сарказъм. Зад това нещо стои лицето М.Х., който е продуцент на предаването „Господари на ефира", и който сега се гаври по поръчка на Б., ’щото там се плаща яко, се гаври с нещата, които стават на улицата. На него само ще му кажа, че той е изключителен измекяр Х., Заб., че просто така се е продал, така си е отворил бузите, че става жалък. Но ще се разправяме по други начини, има съдилища, има други начини, по които ще се разправяме с всички, които в момента се гаврят с „А.", гаврят се с това, че ние единствено защитихме наш’та партийна централа за разлика от бесепари, депесари и други, които просто не смеят да го направят, които просто може би не им пука и за централите им. Ние обаче сме „А.", на нас ни пука и ние винаги ще бъдем там, където трябва, за да отбраняваме централата си, честта си, достойнството си, по същия начин и днеска ще бъдем пред централата си, по същия начин днеска ще бъдем в центъра на София, ще бъдем, където решим, и ще покажем какво всъщност искаме да кажем на обществото. Защото платените медии не показват другия глас, другата гледна точка.". В исковата си молба ищецът твърди също така, че в следващото предаване „Студио „А." с В.С.", излъчено по „А. ТВ" на 30.06.2013 г., В.С. направил и следното изявление: „Тези сценаристи, продуценти, които ... театрали, които сега също са така много гневни, те ми искат оставката, да не ставам председател на комисията за корупция. Аа, така ли, защо? За да не разследвам вашите далавери? Продуценти, Х., Б., Х., З. и така нататък, всички тез играчи, лапачи, защото те друго не ги интересуват, освен парите, те сега **********, плащат, защото са им отнели кокалчето. Искат да се върне Б., който им даваше в устичката парички и те му ръкопляскаха. Те бяха безкритични към него, те изобщо не се занимаваха с тези злоупотреби, за които сега говорим и те са само върха на айсберга, защото когато се покаже целият айсберг от управлението на Б., ще ви стане лошо.". Ищецът сочи, че предаването „Студио „А." с В.С." се излъчва по „А. ТВ", собственост на ПП „А.". Посочва, че изявленията на ответника вероятно са реакция на отразяването и коментарите на започналите през м. юни 2013 г. политически протести в телевизионната продукция „Господари на ефира". Навежда твърдения, че ищецът е един от основателите на продукцията „Господари на ефира" и споделя концепцията, философията и принципната реализация на продукцията. Сочи, че продуцент на предаването е „Г.ф. ООД, в което ищецът участва като съдружник и върху дейността на което упражнява контрол като съдружник в Общото събрание. Навежда твърдения, че от средата на 2004 г. няма пряко участие в оперативната реализация на продукцията, няма отношение към съдържанието, сценария и изпълнението на отделните предавания, нито ги контролира или одобрява. Ищецът твърди, че узнал за направените от ответника изявления от обаждане на репортер от Информационна агенция ПИК, след което сам изгледал запис на предаванията от интернет страницата на „А. ТВ". Запознал се и с множество последващи публикации по темата в печатните издания и електронните медии, като дал и интервю за неговата оценка и начина, по който е приел думите на ответника В.С., което било отпечатано в различни електронни медии и печатни издания. Ищецът посочва, че получил многобройни телефонни обаждания, лични съобщения, запитвания и коментари от семейството си, близки, приятели, познати, колеги, журналисти, репортери и др. Х. твърди, че направените от ответника изявления съдържат фактически твърдения и оценки, които са неверни и имат клеветнически и обиден характер. Навежда доводи, че тези твърдения увреждат личността и доброто му име, както и личния му и професионален авторитет, и му причиняват изключителен душевен и психически дискомфорт и сериозни морални вреди. Поддържа, че изявленията на В.С. представляват публично изразяване на обиди, унизителни за честта и достойнството на засегнатия оценки („**********", „Х. Заб." - аналогия с обидната фраза „***********", „така си е отворил бузите, че става ********************"), а някои от тях представляват и клеветнически твърдения - разгласяване на конкретни обстоятелства и факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото („така се е продал", „по поръчка на Б., защото там се плаща яко", „Б., който им даваше в устичката парички и те му ръкопляскаха"). С тези твърдения се внушава, че ищецът и предаването са получавали пари от Б. Б.; че работят по негова поръчка и срещу заплащане се гаврят със ставащото на улицата с участието на С., което обстоятелство не е вярно. Сочи, че с изявленията си С. го е засегнал изключително силно и е породил у него чувство на възмущение и гняв. Счита, че с поведението си ответникът цели да обезцени дългогодишните му усилия и труд в полза на обществото, стремежа му да бъде уважаван човек и достоен български гражданин. Посочва, че изявленията на ответника му причинили изключително негативни емоции, неприятни чувства, раздразнение, яд, огорчение, неудобство от свързаните с името му обидни и клеветнически твърдения и квалификации, дълбокото притеснение от неоснователното публично засягане на неговия личностен и професионален авторитет, чест, достойнство и добро име. Освен това изявленията на С. засегнали и честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, уронили авторитета му и името му като водещ и уважаван български продуцент, медиен и телевизионен специалист, и нанесли щети на цялостната му обществена оценка като личност и професионалист. Намира, че поведението на С. би могло да доведе до ограничаване в реализацията на продукцията на „Господари на ефира" и други продукции на „Г.ф. ООД, до загуба на медиен пазар и рекламодатели, до раздяла с членове на екипа или други неблагоприятни последици в професионално и финансово отношение. Ищецът твърди също така, че синът му и съпругата му също възприели трудно изявленията на С. и осъзнаването колко е засегнато семейството му от деянието на ответника му причинило изключително силна душевна болка, гняв и безсилие пред тежкото засягане на най-близките му и разчитащи на неговата подкрепа и защита хора. Посочва, че с изявленията си ответникът засегнал чувството му за справедливост и му създал усещане за липса на законност. Навежда твърдения, че В.С. отправил срещу него заплаха за разправяне и „по други начини", което сериозно го притеснило и уязвило. Заявява, че изпитва притеснение от възможна саморазправа от В.С. или негови съмишленици от ПП „А." с него лично или с членове на неговото семейство, или лица, ангажирани с „Господари на ефира", или други свързани с него предавания, за възможни вредителски действия с имуществото на продуцентската му компания. Х. твърди, че това създало у него усещане за липса на сигурност, за страх и опасения от бъдещи посегателства, за възможни нови големи вреди за него, семейството му, близките и бизнеса му. Ищецът сочи, че отговорността на ПП „А." следва от качеството му на обществен оператор - доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор). Като такъв, въпросният ответник носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга, определя начина, по който тя е организирана и е длъжен да упражнява ефективен контрол върху избора на предавания и върху тяхната организация, като съгласно чл.17 от ЗРТ е длъжна да не допуска създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.10 ЗРТ. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.Въззивният съд счита обжалваното решение за валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ от ГПК същият следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.При преценка допустимостта на съдебното решение съдът прави извод, че исковата молба не е нередовна, предвид неразграничаване на вредите от двете отделни телевизионни предавания. Налице е трайна съдебна практика (напр. Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. дело № 7046/2014 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О.), съгласно която в случаите на съпричиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време (както е в настоящия казус), обезщетението се търси и присъжда глобално, тъй като в повечето хипотези практически е невъзможно разграничаване на вредите от всяко отделно деяние. В този смисъл не е налице нарушаване на процесуалния закон при разглеждане на исковата молба при условията на претендирано глобално обезщетение, както и присъждането на такова.Законосъобразно СРС е ангажирал солидарната отговорност на ПП „А." по реда на чл.49 от ЗЗД, предвид качеството на партията на доставчик на медийна услуга, като същият се явява възложител на работата не на В.С., а на служителите на медийния оператор, които в разглеждания случай са били длъжни да не допускат разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.10 от ЗРТ, сред които е и защита на личната неприкосновеност на гражданите. Съгласно закона и установената съдебна практика доставчикът на медийни услуги-юридическо лице носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД за вредите от изявления, излъчени от телевизионната програма, като е без значение кой точно е направил изявленията, тъй като доставчикът е допуснал те да бъдат излъчени и разпространени.Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение, като е изходил единствено от изявленията, направени в двете предавания, които са били насочени пряко към М.Х. и унизителни за честта и достойнството му. Не е присъдено обезщетение за вреди на трето лице (М.и.). По делото безспорно се установява, че на 23.06.2013 г. и 30.06.2013 г. по „А. ТВ" са излъчени две предавания, в които В.С. е направил визираните по-горе изказвания. Тези изказвания са негова реакция на отразените в телевизионната продукция „Господари на ефира" политически протести по това време и на поведението на С. по време на протестите. С изявленията, направени от В.С., се внушава, че зад продукцията, респ. - зад начина на отразяване на протестите, стои М.Х., който действа единствено по поръчка и срещу заплащане от страна на Б. Б., с цел последният да се върне на власт и Х. да се облагодетелства от това. Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за честта на ищеца, които не са истински, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответниците по иска. В изказванията се съдържат и обидни за личността на Х. оценки. От цялостния смисъл на твърденията на С. в предаванията е видно, че думата „измекяр" е използвана в обидния смисъл на човек-марионетка, който се продава на по-силните за лична изгода, противно на принципите си. Безспорно обидни са и думите „жалък", „лапач", както и пренебрежителните звукоподобни на фамилното име на ищеца: „Б." и „Заб.", производни от „боза" (очевидно употребена в преносен смисъл като нещо блудкаво и без качества).Въззивният съд намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „който сега се гаври по поръчка на Б., защото там се плаща яко, се гаври с нещата, които стават на улицата"; „изключителен измекяр"; „Х.-Заб."; „така се е продал, така си е отворил бузите, че става жалък"; „Х., Б., Х., Заб."; „играчи-лапачи"; „**********"; „Б., който им даваше в устичката парички и те му ръкопляскаха", представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.От събраните по делото свидетелски показания, които съдът изцяло кредитира като обективни, почиващи на непосредствени и продължителни възприятия и непротиворечиви, се установява по категоричен начин, че въпросните клевети и обиди (във връзка с които СРС е уважил претенцията) са причинили силно негативно въздействие на М.Х., което се е отразило на ежедневието и работата му. По този въпрос и по въпроса за размера на дължимото се обезщетение въззивният съд препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че присъденият размер на обезщетението е съобразен с правно релевантните за това обстоятелства: характера на обидните и клеветнически твърдения, включително груб цинизъм, и съдържащата се в тях степен на позорност (внушаване наличието на продажност, нравствена безпринципност и нечестност на лицето); положението на ищеца на публична личност с изградено име в средите на шоубизнеса и с широка известност в обществото, за която всяка невярна информация се разпространява многократно (което е видно и от представените с исковата молба доказателства) заради засиления обществен и журналистически интерес, поради което и неприятните преживявания са от по-висока степен; обстоятелството, че обидите и клеветите са разпространени чрез средство за масова информация и са станали известни на широк кръг лица; факта, че същите са заявени от лидер на политическа партия със значителен кръг от поддръжници и с познания за обществените и политически взаимоотношения, т.е. от лице, на което мнозина биха дали вяра; характера и степента на понесените от М.Х. неимуществени вреди; обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта, включително жизнения стандарт. Сумата от 17 000 лв. се явява справедливо обезщетение (чл.52 от ЗЗД) в конкретния казус.Предвид изложеното въззивният съд следва да потвърди обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която искът е уважен за сумата от 17 000 лв.За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че горните му изводи не се опровергават от възприетото от Европейския съд по правата на човека в решение от 12.10.2012 г. по делото Й. и Т. срещу България (жалба № 5126/2005 г.), визирано от пълномощника на жалбоподателите в пледоарията му. С това решение не се абсолютизира свободата на словото, а изрично се застъпва разбирането за необходим точен баланс между правото на свободно изразяване и задължението да се опазва репутацията на лицата, като един от аспектите на правото на неприкосновеност на личния живот, в който смисъл са разпоредбите на чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В конкретния казус посоченият баланс е нарушен и недопустимо е накърнена правната сфера на ищеца.Неоснователна е и частната жалба, с която е сезиран настоящия съд.Присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, с който е сезиран СРС, както и от гледна точка извършените от пълномощниците на ищеца процесуални действия. Фактът, че са проведени само две съдебни заседания не променя становището на съда, доколкото по-съществената част от работата на процесуалните представители на Х. очевидно е извършена при изготвянето на исковата молба и ангажирането на доказателствата, визирани в нея.Съдът не присъжда разноски на М.Х. за втората съдебна инстанция, тъй като такива не са направени.Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.03.2015 г. на СРС, I Г.О., 40 състав, постановено по гр. дело № 32140 по описа за 2013 г., в частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените разноски, както и определението от 10.07.2015 г. по същото дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК.В останалата част решението е влязло в сила.Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.