гр.София, 07.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
САВА ШИШЕНКОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 12107 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8433 от 13.06.2016 г. Софийският районен съд, ГО, 25-ти състав, е уважил частично предявения от С.Д.А. срещу „И.“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищцата 2000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и изрази в статия, публикувана на 31.01.2015 г., в електронно издание „БЛИЦ“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 31.01.2015 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 25000 лв. като неоснователен. С оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240 лв. – разноски по делото, а ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 1288 лв.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от С.А. чрез адв. Ж., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като размерът на определеното обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди не е съразмерен спрямо тежестта на противоправното поведение на ответника и причинените от деянието страдания. Излага, че в цитираната публикация се съдържат дискредитиращи и позорящи твърдения по отношение на ищцата, които уронват доброто й име, професионалния й авторитет пред близките й, сред личните й и професионални познати, престижа и репутацията й, които е градила с години, като фактът, че е изявена личност в обществото не може да обоснове, разреши или позволи на медиите, съответно на журналистите, да злоупотребяват със свободата на словото. Излага, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация, а оценъчните съждения, дори и негативни, да са подкрепени с факти. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице непозволено увреждане, за което ответникът носи гаранционно обезпечителна отговорност за причинените неимуществени вреди от изразите „пиратирането на каталога на „Полиграм“, в което тя е взела дейно участие“ и твърдението „С. все пак беше осъдена от Н.Ц. заради опита да й съсипе кариерата“, но по отношение на останалите изрази не е правилно, което се е отразило при определяне размера на присъденото обезщетение. Излага, че квалификацията „октопод“ по отношение на въззивницата е изключително обидна и унизителна и накърняваща не само доброто й име, но и личното й достойнство. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата за обидния характер на употребения израз, като сочи, че думата създава общоприета асоциация с престъпни манипулации и мафиотски клики и има унизителен и позорен характер. Относно израза „А. да печели от лихви на техен гръб“ излага, че същият съставлявал клевета поради разпространение на позорящо и недоказано в процеса твърдение, че в качеството си на председател на управителния съвет на ПРОФОН присвоява средства, дължими на членовете на дружеството за собствена облага и в противоречие на нормативните изисквания и обществения морал, като изразът не следва да се разглежда изолирано, а в контекста на целия параграф. Освен това верността на твърдението останала недоказана от страна на ответника – въззиваем. По отношение на израза „вързала родните медии с безалтернативна схема“ и „изнудване на младежи, жадни за слава“ излага, че оценъчните съждения, дори и негативни, следва да са подкрепени от факти и обстоятелства от действителността дори и в непълна степен, като в конкретния случай били налице злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни и лични нападки, което представлява противоправно поведение, независимо дали е отправено по отношение на публична личност или частно лице. Излага, че употребените думи безусловно водят до извода, че е осъществявала непозволени от закона и морала действия при реализиране на професионалните си задължения. Публикуването на неверни, позорни и непроверени данни накърнява положителната обществена оценка на личността, като публикуваните материали й причинили и продължават да й причиняват множество негативни преживявания, като я подлагат на интензивен емоционален стрес. Излага, че публикациите причинили силни притеснения у нея, че позорните твърдения относно личното й облагодетелстване и неправомерно разпореждане със средства на колективни сдружения за управления на права, могат да създадат атмосфера на изключително недоверие у досегашните и бъдещи членове на ПРОФОН, на чийто управителен съвет е председател, както и да окажат неблагоприятно влияние върху професионалното й развитие. По тази причина, счита обезщетението за недостатъчно, несправедливо и неотговарящо на причинените неимуществени вреди, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер. Претендира разноски за двете инстанции. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание претендира разноски само за заплатената държавна такса във въззивното производство.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от „И.“ ООД.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба от ответника „И.“ ООД срещу първоинстанционното решение, в частта с която искът с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е уважен. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че в хода на производството не е установено по категоричен начин извършване на противоправно деяние от страна на ответника. Излагат оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изразът „пиратирането на каталога на „Полиграм“, в който тя взела дейно участие“ е клевета и представлява приписване на престъпление по чл. 172а НК в съучастие. Съдът обсъдил, че посоченото твърдение не е такова на автора на статията, но тъй като не са посочени конкретни лица, респ. официални източници, от които изхождат твърдените факти, съдът е приел, че е налице клевета. Поддържа, че не му било указано, че в негова тежест е да докаже, че информацията е получена от трети лица, освен това излага, че не носи отговорност за верността на предоставената информация. Сочи, че журналистите не са длъжни да посочват източниците си, а напротив следва да набират информация и да запазват тяхната сигурност. Що се отнася до израза „С. все пак беше осъдена от Н.Ц. заради опита да й съсипе кариерата“, счита, че фактът е безспорно доказан в първоинстанционното производство чрез представеното решение на СРС, от което е видно, че Н.Ц. е осъдила ЕООД, собственост на А., в което всички решения за дейността на дружеството се вземат от едноличния собственик на капитала, поради което журналистическият паралел между осъденото търговско дружество и собственика на капитала е допустим, следователно не е налице клевета. Жалбоподателят поддържа, че процесната публикация не съдържа невярна или клеветническа информация и не е налице противоправно поведение от страна на ответника. Излага, че настъпването на неимуществените вреди, както и причинно следствената връзка между тях и журналистическия материал не са доказани. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от ищцата в първоинстанционното производство.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от представената по делото справка от www.register.bg се установява, че ответникът е регистрирал сайта www.blitz.bg. Отговорността на ответника за съдържанието на електронната медия е аналогична с тази на издателя и редактора на печатно произведение, който носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване при спазване на конституционно прогласените принципи за неприкосновеност на личния живот. Издателят отговоря за причинени вреди от авторите на статии, публикувани в това издание, като отговорността му произтича от качеството на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява дейност и резултатът, които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти.
Между страните не е спорно, че на 31.01.2015 г. в електронното издание „БЛИЦ“, категория „Новини“, раздел „Хитове в мрежата“ е публикувана статия със заглавие - „Октоподът” С. А. държи в желязна хватка музикалния бизнес“, със снимка на ищцата, с подзаглавие - „Българските изпълнители в нейния каталог й дават 70 % от хонорара си”.
Между страните не спорно, че статията е с обективираното в констативния протокол, рег. № 486, том I, акт 24 на помощник-нотариус Л.П., съдържание, независимо от обстоятелството, че протоколът удостоверява фактически констатации на нотариуса свързани с посещение на електронна интернет страница и извършване на разпечатки от нея с компютърни програми, които са извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК действия, които подлежат на удостоверяване. Съставените документи съдържат фактически констатации, поради което нямат характер на официален документ, в резултат на което не се ползват с присъщата на последния материална доказателствена сила, но между страните не е спорно съдържанието на публикацията.
В нея е изложено, че „шефката на „В.Р.“ е определяна в шоубизнеса като „музикален октопод“, който държи всички и всичко в желязната си хватка“, „пуснала е „нежни пипала“ върху цялата индустрия“, пояснено е, че „никой няма право да пее песни на изпълнител от каталога на А. без нейното изрично съгласие, което донякъде обяснява еднообразието в песните във всички родни музикални формати“, „Всъщност, нито „В.П.“ е първият или единствен български музикален издател, нито разполага със сериозни родни имена в каталога си. Действията на фирмата приличат повече на изнудване на младежи, жадни за слава, отколкото на сериозна издателска работа“, „А. отдавна е „вързала“ родните медии с безалтернативна схема … „ , „…Ако вестник или списание иска да отрази концерт на ‚Аеросмит“, първо трябва да напише хвалебствен текст за Ж.Б. след това да публикува няколко новини за нея, и чак тогава може да получи пропуск за събитието, на което трябва да си свърши работата. Освен ако няма договорено медийно партньорство, което отново е повече в полза на А., отколкото на медията.“, „Така най-показвани бг „звезди“ в родния ефир стават изпълнителите от каталога на „В.Р.“ … . А най-въртени, макар и далеч не най-харесвани, са продуцираните от „В.П.“ парчета …“ .
По-нататък в статията се описват отношения между Н.Ц. и „В.Р.“, като се цитират мнения на публични личности във връзка с тях, означени като цитати.
Отразени са и отношения между ищцата и М. Попова във връзка с финал на музикално реалити шоу, като е посочено, че „на финала на предаването певицата призова всичките си приятели и почитатели да дадат глас срещу протежето на продуцентката“ ведно с цитати от „Фейсбук“ страницата на певицата. Посочено е, че „А. е пуснала пипалата си навсякъде. Тъй като в нея са и ножът и хлябът, въпросите на М. увисват без отговор. Вместо това, къдрокосата бивша актриса, която театрали наричат „мастурбиращата със скелети“ заради легендарното нейно изпълнение на сцената, дори реди изпълнители на музикалните фестивали. Естествено, в своя, а не на публиката изгода, коментират мнозина.“
По-нататък в изложението са публикувани извадки от сайта на дружеството във връзка с основаването му, като е посочено, че „Тук С. удобно пропуска сътрудничеството си с „Унисон“ и пиратирането на каталога на „Полиграм“, в което тя е вземала дейно участие през годините, разказват запознати.“ Цитирано е описанието на дейността на дружеството, дадено на интернет страницата му с допълнение „… хвали се още С. в интернет, като отново пропуска дейното си участие в опита да бъде прието безумното търговско споразумение АСТА, което реално целеше пълна цензура на интернет пространството. В крайна сметка обаче не друго, а загубените 10 млн. лева на „Профон“ в КТБ ще се окажат решаващият фактор, който ще отреже главата на октопода“, „музиканти и продуценти от години се оплакват, че не могат да си получат месечните отчисления за излъчената тяхна музика, но фалитът на КТБ за първи път документално показва размера на щетите. Заради активното действие на журиращата в „Х-фактор“ А. да печели от лихви на техен гръб, музикалните продуценти се обединиха в опит да я махнат от управлението на дружеството. Според приетото на 3 декември решение, осъден музикален продуцент не може да участва в управлението на „П.“. А С. все пак беше осъдена от Н.Ц. заради опита да й съсипе кариерата.“
По делото е представен констативен протокол акт № 65, том I, рег. № 2289 от 2015 г. на помощник нотариус И.И.-Ж., съставен по искане на ответника за обстоятелствата, че са посетени посочени от него интернет адреси, на които са публикувани статии с определено съдържание, на които ответникът се позовава в процесната публикация. Съставените документи съдържат фактически констатации, поради което нямат характер на официален документ, в резултат на което не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като нотариусът е извършил действия извън кръга на посочените в разпоредбата на чл. 593 ГПК (така Определение № 439 от 26.06.2013 г. по т. д. № 2071/2013 г., II ТО на ВКС).
Безспорно установено по делото от представеното свидетелство за съдимост с рег. № 17227 от 10.02.2015 г. е, че към сочената дата С.Д.А. не е осъждана.
По делото не е спорно, че по силата на Решение от 10.10.2013 г. на Софийския районен съд, I ГО, 51-ви състав, постановено по гр. дело № 9986 по описа на съда за 2010 г., „В.Р.“ ЕООД, представлявано от С.Д.А., в качеството й на управител, е осъдено да заплати на ищцата по делото Н.Ц. по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата от 02.03.2010 г. до окончателното изплащане в следствие на несключване на договор за участие на ищцата в телевизионното предаване „Дансинг старс – 2”, включено в програмата на „БТВ М.Г.” ЕАД през месец октомври 2009 г.
От показанията на свидетеля С. на лист 144, посочен от ищцата и допуснат за установяване на факта как й се е отразила статията и причинените й от нея емоционални притеснения и страдания, се установява, че с ищцата се познават от десетина години и са семейни приятели. Особено често се виждали през зимата, тъй като карат ски заедно. Свидетелят разбрал за статията от интернет, като в нея имало две основни проблематики, че ищцата била определена като октопода на музикалния бизнес и, че взема по-голямата част от хонорарите на звездите, които работят с нея. Коментирали статията много пъти с ищцата, в началото на февруари, когато били на ски в Боровец със семействата си и много хора коментирали ситуацията. Тогава ищцата почти непрекъснато говорена по телефона и през цялото време коментирала е ли е октопод, или не е и дали е част от наказателното дело със същото емблематично име. Тъй като работели с ищцата, знае за много участници в „Екс фактор“, които се отказали от участие в предаването, тъй като смятали, че няма да вземат пари. Последните му наблюдения били, че натискът срещу ищцата, както професионален, така и личен, поотшумял, но през зимата имала много разговори и споделяла, че била на родителска среща, където е обсъждано дали има нещо общо с А.П. и дали е престъпник, или не. Това я било смачкало психологически. На въпроси на адвоката на ответника отговаря, че не търси целенасочено неща, публикувани за ищцата, а когато видял статията я прочел. Чел бил и други неща за нея. Знае, че между ищцата и Р.К. имало публичен скандал, но не му известно да е формирана група. Пояснява откъде му е известно, че участници в музикалния формат са се отказали.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по същество решението е правилно в частта, в която е уважен искът за претърпени неимуществени вреди в размер от 2000 лв., като в тази част и досежно размера на дължимото обезщетение, определено по реда на чл. 52 ЗЗД, за сочените два израза, споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК, препраща към тях. Решението, обаче, е неправилно в частта, в която е отхвърлен искът за сумата над 2000 лв. до 3000 лв., както и в частта за разноските на ответника за сумата над 1232 лв. до присъдените 1288 лв. и за тези на ищцата за сумата над 240 лв. до 360 лв., по следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 на Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права, в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай (така Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., III ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
Разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. За разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази. Няма пречка едно и също изказване да съдържа както разпространяване на информация за осъществяването на даден факт, така и изказването на оценка, позиция, т.е. мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай при преценката за наличието на противоправност следва да се изхожда от посочените различни критерии спрямо различните части на това изказване.
При така очертаната правна рамка и с оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав намира, че оплакванията на въззивника – ответник по предявения иск, че не е осъществен съставът на деликт се явяват неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е употребил противоправно изразите „Тук С. удобно пропуска сътрудничеството си с „Унисон“ и пиратирането на каталога на „Полиграм“, в което тя е вземала дейно участие през годините, разказват запознати.“ и „А С. все пак беше осъдена от Н.Ц. заради опита да й съсипе кариерата.“ В конкретния случай се касае до волеизявления за знания, които се преценяват с оглед тяхната вярност и относимост към засягане на честта и достойнството на лицето, до което се отнасят. По делото не е установено, че така изразената информация е вярна, напротив, от представеното свидетелство за съдимост на ищцата се установява, че тя не е осъждана в лично качество. Въпреки, че в първия израз е посочено, че за разгласените факти „разказват запознати“, това не е достатъчно за изключване на отговорността на автора, тъй като твърдението не е подкрепено с доказателства, че информацията е получена от конкретен източник при извършване на каквато и да е проверка за нейната достоверност. При непозволеното увреждане в гражданското право, за разлика от наказателното право, деецът носи отговорност и за небрежност /арг. чл. 94, ал. 1 ЗЗД/, която форма на вина се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като тази презумпция подлежи на оборване по правилата на чл. 154, ал. 2 ГПК единствено чрез доказването от страна на ответника на наличието на външна обективна причина, довела до неговото деяние. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответника, че неправилно е осъден да носи отговорност за информация, получена от трети лица, като не му е било указано да посочи доказателства за истинността на описаните факти. При извършване на проверка от въззивния съд във връзка с наведеното оплакване, се установи, че не са допуснати нарушения при докладване на делото, тъй като първоинстанционният съд е указал на страните кои факти и обстоятелства са в тяхна тежест да докажат, в това число, съдът е указал, че в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване е да обори презумпцията за вина /чл. 154, ал. 2 ГПК/. Освен това първоинстанционният съд е допуснал свидетел за сочените обстоятелства, от разпита на който ответникът сам се е отказал. Въпреки наведеното оплакване за допуснато нарушение при докладване на делото, което попречило за събиране на доказателства, което по принцип представлява извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, и обосновава допускане на същите, въззивникът не е направил доказателство искане за тяхното сбиране във въззивното производство.
Що се отнася до противоправността на твърдението, че ищцата е осъдена от Н.Ц. и представеното решение, с което е уважен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен срещу „В.Р.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е била ищцата, не може да бъде споделена тезата на ответника, изразена във въззивната жалба, че читателите свързват непременно юридическото лице с неговия едноличен собственик на капитала. Дори да е така, при полагане на дължимата грижа и следвайки професионалната етика, журналистът е длъжен да излага достоверни факти и да спомага за повишаване на правната култура в обществото, а не да задълбочава евентуалната заблуда у читателя, че юридическото лице и неговият собственик са един и същ правен субект. Професионалната етика на журналиста изисква той да упражнява професията си като предоставя на обществото точна и проверена информация, без преднамерено да скрива или изопачава факти, или да публикува информация, която знае, че е невярна, както и да подвежда обществото, поради което това не само не оборва презумпцията за вина, която се предполага във формата на небрежност, а евентуално сочи на допусната груба небрежност от страна на автора на статията. В този смисъл, ответникът, нито е доказал, че фактите, съдържащи се в процесните цитати от статията, са верни, нито, че липсва вина за изнасянето на неверните факти у неговите служители или наети от него лица, осъществили дейността по написването й. Доколкото неверните факти са от такъв характер, че обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто име на лицето, за което се отнасят, изцяло следва да бъдат споделени мотивите на съда, обективирани в обжалваното решение досежно сочените два израза.
Неправилен, обаче, е изводът на първоинстанционният съд, че никой от останалите изрази не е обиден. Безспорно е, че за да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. От изложеното в статията е видно, че макар и да не са използвани конкретни съществителни и прилагателни, общоприети за обидни, цялостната структура на текста и употребените думи и словосъчетания, създават опозоряващо ищцата внушение насочено към читателя, че във връзка с осъществяваната от нея професионална дейност, същата използва неморални и непозволени методи като принуда и злоупотреба с положение, което я характеризира в обществото негативно. Безспорно е, че още в заглавието, както и по-нататък в текста, авторът сравнява ищцата с „музикален октопод“, който държи всички и всичко в желязната си хватка“, изразеното мнение относно професионалната й дейност е, че „Действията на фирмата приличат повече на изнудване на младежи, жадни за слава, отколкото на сериозна издателска работа“. При оценка на работата й са използвани думи като „вързала“, „схема“, и словосъчетания „протежето на продуцентката“, които носят негативен подтекст и са схващани от обществеността отрицателно. Последователно, без изрично твърдение, с изрази като „никой няма право да пее песни на изпълнител от каталога на А. без нейното изрично съгласие, което донякъде обяснява еднообразието в песните във всички родни музикални формати“, „…Ако вестник или списание иска да отрази концерт на ‚Аеросмит“, първо трябва да напише хвалебствен текст за Ж.Б. след това да публикува няколко новини за нея, и чак тогава може да получи пропуск за събитието, на което трябва да си свърши работата.“, „А. е пуснала пипалата си навсякъде. Тъй като в нея са и ножът и хлябът, въпросите на М. увисват без отговор“, „… дори реди изпълнители на музикалните фестивали. Естествено, в своя, а не на публиката изгода, коментират мнозина.“, „… хвали се още С. в интернет, като отново пропуска дейното си участие в опита да бъде прието безумното търговско споразумение АСТА, което реално целеше пълна цензура на интернет пространството.“, „В крайна сметка обаче не друго, а загубените 10 млн. лева на „Профон“ в КТБ ще се окажат решаващият фактор, който ще отреже главата на октопода“, се създава впечатление, че ищцата, осъществявайки дейност като музикален продуцент, действа в разрез с общоприетите правила за добросъвестност, без полагане на дължимата грижа, във вреда на публиката и артистите, като се внушава, че тези й действия са мотивирани единствено от възможността да реализира печалба, което безспорно е обективно годно да създаде негативно впечатление и да накърни достойнството на ищцата като личност, придобила публична известност именно като музикален продуцент. В този смисъл настоящият състав счита, че въпреки, че не са употребени конкретни унизителни думи и изрази, изразеното мнение е годно да накърни честта и достойнството на ищцата като професионалист и да създаде у обществото представа, че тя упражнява професия и реализира доходи по неморален начин, като по този начин от вярната информация и изразеното мнение, авторът прави опозоряващо ищцата внушение, което е публично достояние и е достигнало до неограничен кръг лица, в това число и ищцата, което действие е противоправно (в този смисъл Решение № 558 от 12.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 196/2008 г., IV ГО, на ВКС). При цялостна преценка на написаното, следва да бъде отчетено и, че сравнението на всяка търговска дейност с октопод, създава общоприета в обществото асоциация за създадена организация, което прикрито упражнява неправомерно влияние върху различни сфери от живота.
Въпреки това, не може да бъде споделена тезата на ищцата, че с употребата на сравнението с октопод, същата по някакъв начин е свързана от автора на статията с, или й е приписано участие в организирана престъпна група, както и че е създадено внушение, че е участник, субект, още по-малко страна в наказателно производство, както правилно е приел първоинстанционният съд. По тази причина отговорността на ответника за подобно действие не може да бъде ангажирана.
С оглед събраните по делото доказателства, в частност показанията на разпитания свидетел, безспорно се установява, че ищцата е претърпял негативни емоции в следствие на процесната публикация, като настоящият състав счита, че неоснователно се явява оплакването на ответника - въззивник, че не е налице пряка причинна връзка между противоправното действие и неимуществената вреда. Същата се установява категорично чрез показанията на свидетеля, възприел непосредствено отражението на написаното върху психиката на А., които съдът кредитира като последователни и логични. В тях е изложено, че след статията ищцата говорила почти непрекъснато по телефона и през цялото време коментирала публикацията, както и че била психологически смачкана. Въпреки това не следва да се взема предвид обстоятелството, че се е разстроила, че е наречена престъпник, и че е била свързвана с организирана престъпна група, тъй като такова твърдение не е правено в процесната статия.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е адекватно и отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната. По делото е установено безспорно, че публикацията се е отразила негативно върху психиката на ищцата. Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението за двете неверни твърдения. Предвид обстоятелството, че настоящият състав приема, че са налице и обидни внушения, които първоинстанционният съд не е взел предвид при определяне на обезщетението, съдът намира, че сумата в общ размер на 3000 лева адекватно компенсира ищцата за негативните преживявания и притеснения, които е изпитала. При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и обстоятелството, че А. е публична личност, че общува в широк кръг от колеги в работната среда, на които статията е или е могла да стане известна, както и че материалът е достигнал до значителен брой читатели с оглед факта, че е публикуван в интернет, т.е достъпен е до неограничен брой читатели, независимо от тяхното местонахождение. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че публикацията е придружена със снимка, което прави още по-лесно свързването на личността на ищцата с данните от статията. Същевременно фактът, че ищцата е публична личност, ангажирана в музикалната сфера като продуцент, в това число на телевизионни програми, предполага по-голям интерес към нейната личност, респективно изграден по-висок праг на търпимост към подобни прояви, които по необходимост са част от шоубизнеса и доколкото темата е с повишен обществен интерес, е допустимо по-интензивно интервениране в сферата на пострадалата, в това число и чрез употребата на по-критичен изказ. При определяне размера на обезщетението, настоящият състав взема предвид факта, че твърденията в исковата молба, че ищцата изпитвала срам, интензивен емоционален стрес, който продължил и до предявяване на иска и стрес са недоказани. Напротив, видно от показанията на разпитания свидетел, натискът върху ищцата в личен и професионален план е поотшумял. Не е доказано и твърдението, че публикацията се е отразила негативно върху професионалния авторитет на ищцата със сочения от нея интензитет. В допълнение, предвид паричната оценката, която самата ищца дава на изпитаните болки и страдания, отнесена към наведените твърдения и съпоставена с проведеното доказване само на част от сочените вреди, искът над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 3000 лв. от датата на увреждането – 31.01.2015 г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността по чл. 49 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на деликвента разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на издателя на печатния материал, т.е. последният дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 31.01.2015 г.
Поради изложеното въззивната жалба на ответника е неоснователна, а тази на ищцата е частично основателна, като решението е неправилно в посочената част и като такова следва да бъде отменено. В останалата част, при съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и частичната основателност на въззивната жалба на първоначалната ищца, разноските в първоинстанционното производство следва да бъдат преразпределени, като предвид общия размер на претенцията от 25000 лв. и съобразно уважената част от 3000 лв., на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат разноски за първа инстанция в размер на 360 лв. от претендираните 3162 лв. съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, редуцирани до 3000 лв., доколкото настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата е основателно.
На ищцата – въззивник в настоящото производство се дължат и разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на 20 лв. (1000/23000х460 лв.), тъй като дължимата държавна такса за въззивно обжалване при обжалваем интерес в размер на 23000 лв., е в размер на 460 лв., а не на 500 лв., колкото са действително внесени (чл. 18, ал. 1 ТТРГПК).
Тъй като в първа инстанция съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 240 лв., с оглед изхода на въззивното производство, с диспозитива на настоящото решение на ищцата следва да бъдат присъдени още 120 лв. – разноски за първа инстанция, към които да се добавят дължимите 20 лв. за такса за въззивната жалба или общо 140 лв.
На ответника в първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат разноски в размер на 1232 лв., поради което решението в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата над 1232 лв. до 1288 лв. подлежи на отмяна.
Предвид факта, че въззивната жалба на ответника е неоснователна, разноски в производството пред въззивния съд не му се дължат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8433 от 13.06.2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 25-ти състав, постановено по гр.дело № 8612/2015 год., в частта, с която е отхвърлен искът на С.Д.А. срещу „И.“ ООД за сумата над 2000лв. до 3000лв., както и в частта за разноските, присъдени в полза на „И.“ ООД за сумата над 1232 лв. до 1288 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от още 1000 лв. (от 2000 лв. до общия дължим размер от 3000 лв.) – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и изрази в статия, публикувана на 31.01.2015 г., в електронното издание „БЛИЦ“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна част за сумата от 2 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, за разноските за сумата от 1232лв. и в отхвърлителната част за разликата над 3000лв. до претендирания размер от 25 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 140 лева (представляващи 120 лв. от общо 360 лв. разноски, дължими за първа инстанция и 20 лв. разноски за въззивна жалба).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.