Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.София, 16,01,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 14 състав в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №12476 по описа за 2015год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от К.Т.К. срещу Н.Н.Й. иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 25100 лв. /двадесет и пет хиляди и сто лева/ -частично от 100000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането.
Ищеца сочи, че в брой на вестник "Ретро" от 01-07,10,2010год. на начална страница е публикувана статия със заглавие ”К. вербуван за ченге заради порнография".Твърди се, че изложеното е повече от обидно и съставлява по своето съдържание злостна клевета. Поддържа, че никъде в архивите на Комисията по досиетата не съществува подобен документ. Цитирания текст е изключително позорящо твърдение, неотговарящо на обективната истина, което за човек с висока обществена и професионална репутация има още по-голям отзвук. С приписването от автора на извършване на престъпление "разпространение на порнография" е накърнено доброто име на ищеца като утвърден журналист, неговата чест и достойнство, включително и в качеството му на публична личност. Горното обосновава фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е налице противоправно деяние, вследствие което са претърпени описаните вреди.
Ответникът-Н. Н. Й. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че с оглед реализациятана един вестник като търговски продукт се поставят експресивни заглавия, привличащи вниманието на читателя. От друга страна оспорва авторството на ответника спрямо процесното съдържание. Поддържа, че автор на заглавието на визираната статия е съответния дежурен или отговорен редактор.
С оглед изложеното не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД и исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От изложеното в исковата молба, съдът намира предмет на исковата претенция да е съдържанието на публикувана статия в бр.1-7.10.2010год. на вестник „Ретро“, със заглавие „К. вербуван за ченге заради порнография”, в която са изложени клеветнически и обидни съждения отнасящи се до личността на ищеца и приписващи му „разпространение на порнография”.
Не е спорно между страните, че в цитирания брой на вестник „Ретро” е публикувана статия озаглавена „К. вербуван за ченге заради порнография”. Не е спорно съдържанието на статията и авторството на същата, а именно ответника Н. Н.Й.. Извод в тази насока се обосновава от приложените преписи от печатното издание, както и от показанията на разпитания по делото свидетел.
В съдържанието на статията авторът излага разказана от трети лица ситуация, сочеща на вербуване на ищеца като агент на ДС поради възникнал скандал с разпространение на материали-порнографски снимки /отразени върху карти за игра/, при което за него имало две възможности „да се остави да го вербуват като доброволен информатор на ДС под псевдонима „Д.” или да го разследват за „разпространение на порнография”. Съдържанието на статията не оставя съмнение /поради използване името на ищеца/, че се отнася именно до К.К..
Не е спорно между страните, а и по реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е бил регистриран като агент на държавна сигурност. В този смисъл и решение №111/17.02.2010год. на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия на осн.чл.26, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГКДСДСРСБНА.
От показанията на св.Ч.И.Н.-работил като отговорен секретар в предпечата на „НН медия”, която издава вестник „Ретро” се установява, че процесната публикация е озаглавена от заместник главния редактор на вестника- М.Щ., който искал да направи вестника по атрактивен и по-интересен за читателите. Сочи по принцип да се извършват проверки за потвърждение на информацията, която се публикува, но за цитираната статия не знае дали е извършена такава. Процесната статия е пристигнала в предпечат без заглавие, което от своя страна е поставено от М.Щ.-заместник - главен редактор.
От изслушаните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Л.Н.К. се установява, че публикациите във вестник „Ретро” са обидили и разстроили К.. На среща със свидетелката в лоби бара на хотел „Шератон“, след въпрос на трето лице вярно ли е написаното в статията, той се притеснил, прежълтял, започнали да му треперят ръцете. Ограничил социалните си контакти. Част от притеснението идвало и от това, че е публична, известна личност и всички го познават като водещ на редица статии, публицистични предавания. Това състояние към месец май 2015 год. Не било преодоляно.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от К.К. срещу Н.Н.Й..
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: противоправно деяние, /чрез разгласените неистинни твърдения/, характера и размера на вредата, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина на делинквента.
На осн.чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването им.
По редовността на исковата молба. Неоснователен е довода на ищеца, че предмет на преценка съобразно чл.45 ЗЗД е само заглавието на статията, тъй като липсват други цитати от статията, освен заглавието. При преценка редовността на ИМ, съдът е длъжен да изиска от ищеца конкретизиране от кои изрази и действия на ответника е засегнат. В процесния случай ищецът изрично сочи, че противоправното деяние осъществено от ищеца е обосновано с изложените твърдения за „разпространение на порнография”.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. С разпоредбите на чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. /В този смисъл съдебна практика на ВКС/. За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите дадени с Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В случая разпространеното публично изявление в статия, публикувана във вестник „Ретро”, бр.1-7.10.2010год. безспорно касае личността на ищеца, факт безспорен между страните, както и с оглед конкретното цитиране името на лицето „К.“. Ето защо налице е основание за преценка дали посочените изявления са противоправни. По отношение изявленията, че лицето е вербувано за агент на ДС, съдът намира ответната страна да не обосновава извършване на противоправно деяние, тъй като този факт отговаря на истината.
По отношение отразеното в статията, че причина за регистриране на ищеца като агент на ДС е извършено от него „разпространение на порнография”, настоящия състав приема да е налице изявление за осъществен факт. Същия съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл.154 от ГПК не се установи от ответника. Извършеното разпространение на спорната информация не е в резултат на проведено добросъвестно журналистическо разследване в унисон с признатите и гарантирани от конституцията-чл.39 и чл.40 права. Недоказването на истинността на изложените в статията твърдения имат характер на клевета, разпространена по адрес на едно лице, с приписване на престъпление /чл.159 НК/.
Същото е противоправно доколкото съдържа обидни, негативни изказвания, които биха били възприемани като обидни, независимо от субективното отношение на адресата към същите, и са такива с оглед общоприетите морални и социални критерии за допустими норми в общуването. В този смисъл следва да се има предвид тълкуването на понятието термина „порнография”, представляващ грубо и натуралистично показване на полов акт, което съобразно общоприетите ценностни критерии на обществото е свързано с приписване на качества като неморалност, неприличие, циничност и безспорно имат обиден характер. За обосноваване извод за разгласяване на позорящо твърдение е и даденото съдържание на понятието „порнографски материал“ съобразно чл.93, т.28 от НК, според който текст се касае до „неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение, поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице“.
Изказванията съдържащи се в статията относно разпространение на порнография, съдът приема да се съдържат клеветническо твърдение за осъществено от ищеца престъпление-чл.159 от НК, което изявление, съдържащо твърдение за осъществено деяние съставлява твърдение за факт. Когато това твърдение е невярно или не е осъществен престъпен състав, /което обстоятелство може да се установи само с влязла в сила присъда/, то изявлението е противоправно и като такова винаги позорящо доброто име на конкретно лице, накърняващо честта и достойнството му.
Поради изложеното публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 от КЗПЧОС. Разпространеното клеветническо изявление, само по себе си е вредоносно (дори и да не са установени други конкретни вреди от него), тъй като разгласеното по този начин невярно позорящо твърдение, приписващо на увреденото лице извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен кръг лица, тъй като е споделено, чрез печатно издание. Основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, са присъщите на личността чест, достойнство, добро име, които могат да са обект на посегателство при нанасяне на обидата и клеветата. Като клевета следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. В този смисъл ирелевантен е довода на ответната страна, че информацията е получена от трети лица-„живи участници в събитията”.
При публично разгласяване на обидни и клеветнически твърдения автора на изявленията е длъжен да провери истинността им, да проведе добросъвестно журналистическо разследване преди извършване на публикация. Неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира отговорността на последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния състав.
Съобразно изложеното, съдът намира да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което да се ангажира деликтната отговорност на ответника.
Установи се от ищеца да са претърпени неимуществени вреди доказани с изслушаните по делото показания на свидетел. Установи се ищеца да се е почувствал публично злепоставен, професионално засегнат, унизен, притеснен, напрегнат и затворен. Налице е връзка между деянието и сочените неимуществени вреди.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 5000.00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, фактът, че ищеца е публична личност, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които е станала публикацията, продължителността на търпените вреди за период от 2010год. до 2015год. /съобразно показанията на свидетел/. Същевременно при преценка на стойността на обезщетението, съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на определяна на по-нисък размер на обезщетение. От една страна разпространените твърдения не се установи да са повлияли трайно негативно на професионалната кариера на ищеца. Следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. На последно място следва да бъде отчетен и фактът, че се касае до публична личност-известен български журналист, който при осъществяване на журналистическата си практика, обичайно би могъл да е предмет на коментари в публичното пространство.
Съобразно горното исковата претенция следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска се дължи и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Съобразно изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 380,76лв. от общо 2004,00лв., от които 1004,00лв.-държавна такса и 1000,00лв.-адв.възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 3000,00лв. от общо 3750.00лв.-адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.Т.К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, на осн.чл.45 от ЗЗД сума в размер на 5000,00лв./пет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация, извършена в бр.1-7.10.2010год. на вестник „Ретро”, ведно със законната лихва от датата на ИМ -30,09,2015год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 5000,00лв. до пълния предявен размер от 25100,00лв.-частично от 100000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.Т.К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 380,76лв./триста и осемдесет лева и 0,76ст./- разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Т.К., с ЕГН **********, със съд. адрес ***, да заплати на Н.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 3000,00лв./три хиляди лева/- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: