Решение
№1376
гр. София, 01.07.2016 г. 00:00:00 ч. г.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 4 състав, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета годинав състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КУЦКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Я. В.
А. С.
при секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдиятаВ. въззивно гр. дело№ 1173 по описа на САС за 2016г.и за да се произнесе, взе предвид СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1242 от 20.02.2015г., постановено по гр.д. № 9123/2012г. на СГС, І ГО, 19 състав, [фирма] и Н. Т. Б. са осъдени да заплатят солидарно на И. Г. П., на основание и сумата 15 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2010г. до окончателното плащане, на основание , вр. с , както и на основание сумата 1 260,25 лева за разноски по делото, като са отхвърлени предявените от от И. Г. П. против [фирма] и Н. Т. Б. искове по чл.49 ЗЗД и по чл.45 ЗЗД за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 300 000 лева и И. Г. П. е осъден да заплати на [фирма] и Н. Т. Б., на основание чл.78, ал.3 ГПК 190 лева разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от И. Г. П., чрез адв. М. А. Д. и адв. Л. Н. срещу решението в отхвърлителната му част за разликата над 15 000 лева до 40 000 лева. В жалбата се твърди, че в атакуваната част решението е неправилно и необосновано. Смята се, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесните публикации, не е квалифицирал правилно част от публикуваните изрази и епитети, употребени в статиите и неправилно не е ангажирал отговорността на ответниците по отношение на публикуваните позорящите и неверни обстоятелства. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да му бъдат присъдени още 25 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Претендира разноски.
Подадена е насрещна въззивна жалба от ответниците [фирма] и Н. Т. Б. срещу същото решение в неговата осъдителна част. Според въззивниците ответници съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, не е съобразил, че по делото няма събрана медицинска документация, установяваща твърдения от ищеца емоционален стрес, предизвикан от процесните публикации. Искат решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК от И. Г. П., чрез адв. М. Д. и адв.Л. Н. е постъпил отговор на насрещната жалба, с който се оспорва същата.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК, респ. по чл.263, ал.2 ГПК от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от И. Г. П., с която са предявени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД против [фирма] и Н. Т. Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът твърди, че на 31.01.2010г. на интернет-страница www.bnews.bg, собственост на ответника [фирма], бил публикуван материал със заглавие „И. на злото в българската П. наднича все по-нахално зад сцената ..”, с автор втория ответник Н. Т. Б., като в материала било посочено, че „Не е тайна, че неговите (на олигарха П.) подставени лица държат ключови ресори в кабинета като икономика, екология и финанси, а П. като същински пират наскоро превзе и фондовата борса и ще започне да приватизира последното, което остана от държавните фирми. В днешната П. П. си спечели статута на кукловод, който дърпа конците и подава репликите от тъмната страна на сцената”, „Вместо намордник на П. .... разкри плановете на закъсали олигарси /П./ да предизвикат хиперинфлация, за да си стопят дълговете, чрез падане на валутния борд… А защо премиерът не стори по-лесното и просто не изгони хората на П., ако не си ги хареса ?”, като била поставена и негова снимка. Според ищеца, в този материал му се приписва извършване на финансово престъпление - предизвикване на хиперинфлация с цел имотна облага- „за да си стопи дълговете”. Твърди, че авторът на статията определяйки ищеца като „закъсал олигарх” е изнесъл неверни и позорящи обстоятелства. Ищецът смята, че всички изложени в материала обстоятелства са неверни и позорящи, като твърди, че клеветите, както и набедяването му в престъпление са засегнали чувството му за лично достойнство и са довели до множество обаждания, интерес от бизнес-партньори, близки и познати.
В исковата молба се твърди също, че на 18.04.2010г. в 20,07 часа на интернет-страницата www.bnews.bg е бил публикуван материал със заглавие „Рекетьор на хоризонта”, с автор Н. Б., в който били изложени неверните твърдения, че ищецът фалирал, че бил инициатор на „мръсни поръчки”, че е престъпник, че се занимава с далавери. Твърди се, че в статията бил набеден в търговия с влияние, рекет и измама и това дълбоко увредило чувството му за чест и лично достойнство. Поддържа се, че за подсилване на негативното внушение към личността на ищеца, материалът съдържал изрази като „П. продължава да мята камъни и лайна...”, „Наглостта на недосегаемия П.”, „пробута” и др.подобни. Твърди се, че публикуването на невярна и същевременно позоряща информация го е засегнало емоционално и е довело до напрежение в семейството му, в работата му, затруднени били контактите му с колеги и бизнес-партньори. Сочи се, че ищецът получавал запитвания, включително и от чужбина, свързани с финансовото състояние на управляваните от него дружества и дейността му.
Ищецът твърди, че на 17.05.2010г. в 16,58 часа на същия домейн с име и адрес http: //www.bnews.bg/article-9663 бил публикуван и материал със заглавие „Търговци на влияние” и „Кога кръгът „К.” казва истината? ”, с посочен автор Н. Б.. Твърди, че била отпечатана и негова снимка, под която било вписано: B., Н. Д.. Според ищеца тази публикация е изцяло клеветническа и обидна, като твърди, че изложените факти и обстоятелства не съответстват на обективната истина. Сочи, че авторът настройвал читателите срещу личността, бизнеса и обществените му ангажименти, че хули името и усилията му, че посяга на достойнството и честта му и го унижава пред близки и приятели, пред български и чуждестранни партньори, пред обществото. Счита, че използваните думи, изрази, словосъчетания и цели изречения, като: „...кръгът „К.” използва своите вестничета за търговия с политическо влияние.”, „Фалиралият олигарх И. П. се специализира да изпълнява мръсни поръчки срещу дребни левчета.”, „Всеки намира начин да си изкара прехраната, но капиталци го правят по най-тъпия начин”, „плюят някого”, „плонжове”, „‗ърговците в храма”, „....от тях не може да се очаква принципна позиция, а само конюнктурни интереси и елементарен слугинаж” и „А. и това няма да стигне, за да се попълни дупката от 700 млн. лева, която П. сам си издълба с некадърните си прояви на борсата. И като говорим за неговите дългове, интересен е въпросът как един фалирал бизнесмен може да съветва премиера от името на всички работодатели как да измъкне България от икономическата криза”, целят да навредят и увреждат доброто име, честта и достойнството му. Ищецът поддържа, че тази публикация му е оказала силно емоционално въздействие, нарушила е спокойствието му, разстроила е ежедневието му и отношенията с близки, приятели и непознати хора, неблагоприятно е засегнала контактите и работата му. Твърди, че се чувства физически и психически зле, омърсен и злепоставен пред обществото, че е дълбоко засегнат и не може да се съсредоточи в ангажиментите си. Твърди, че на работа и в семейството си е разсеян и наранен, както и че след публикуване на посочените материали е отменил важни срещи, променил планираните си задачи. Твърди, че се чувства неспокоен след посегателството върху името, честта и достойнството му, че се тревожи за близките си, които нескрито страдат от хвърлените върху него клевети и обиди, както и за хората, с които работи и контактува.
Ищецът твърди, че посочените журналистически материали изключително негативно са повлияли върху емоционалното, психическото и здравословното му състояние, отразили са се негативно на ежедневието, контактите и работата му, на социалните и обществените му ангажименти.
В допълнителна молба от 02.01.2013г. ищецът конкретизира претърпените от него неимуществени вреди, като уточнява, че счита за обидни следните изрази, използвани в публикацията от 31.01.2010г.: „П....същински пират”, „П.…кукловод ..”, „закъсал олигарх” и „ ...намордник на П.”. Уточнено е, че за клеветнически и позорни обстоятелства ищецът счита изразите: „И. на злото в българската П. наднича все по-нахално зад сцената”, „неговите (на олигарха П.) подставени лица дърпат ключови ресори в кабинета...”, „ ... наскоро превзе и фондовата борса и ще започне да приватизира последното, което е останало от държавните фирми”, „ …дърпа конците и подава репликите от тъмната страна на сцената”. Уточнява се също, че използваните в статията от 18.04.2010г. думи и изрази: „...рекетьор”, „П. се оля”, „престъпник с бяла якичка...”, „наглостта на недосегаемия П.”, „..олигархът от Л.”, „измамник с бебешко лице”, „За такъв като П. народът е казал: Присмял се хърбел на щърбел”, са обидни. Сочи се, че изразите: „той продължава да кара (своите журналисти) да изпълняват мръсните му поръчки, използва своите медии за уреждане на сметки”, „Седмица след седмица олигархът П. разчиства терена през своя официоз”, „…не спира да бълва с менторски тон лъжи и клевети и да раздава морал”, „Очевидно безгрешният П. продължава да мята камъни и лайна срещу всички, които му пречат да се спаси от фалит”, „П. дължи над половин милиард,...които смята да върне на гърба на Б. Б.”, „докато громи хората, които пречат на далаверите му”, „да не забравя, че дълго време беше основен клиент на българската прокуратура”, „шетането на П. из етажите на властта”, „съмнителните сделки на И. П. в приватизацията през последните години нямат край”, „да му потърси отговорност за ощетените обществени интереси”, „Фалитът на П. империя ще докаже, че никой не може да се качи на якия Б. гръб. Дори измамници с бебешки лица.” представляват позорни обстоятелства. Ищецът твърди, че поради неверността на посочените обстоятелства се е почувствал унижен, обруган и злепоставен, почувствал се е притеснен от отражението им върху взаимоотношенията му с колеги, партньори, познати, обществените му ангажименти, изпитал е чувство на безпокойство, нервност, безсъние, главоболие и повишаване на кръвното налягане, като тези чувства продължават и към момента на подаване на исковата молба.
Предвид всичко това, ищецът моли да бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят обезщетение в размер 300 000 лева, от които за статията от 31.01.2010г. - 80 000 лева; за статията от 18.04.2010г.- 120 000 лева, а за статията от 17.05.2010г.- 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на всяко отделно увреждане до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Според ответниците в процесните статии е изразена лична оценка от автора им, което от друга страна представлява излагане на журналистически материал, който не подлежи на ограничения според чл.39 от Конституцията на РБ. Ответниците смятат, че публичните личности са обект на засилен интерес на медиите и по отношение на тях е допустима критика в по-широки граници, поради което и в конкретния случай поведението на автора и на ответното дружество не е противоправно. В отговора се твърди, че при написването на статиите авторът е използвал само верни факти и обстоятелства, включително и се е позовал на публични и общодостъпни източници. Според ответниците, претендираните обезщетения са силно завишени. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни или алтернативно- в случай, че съдът ги счете за основателни, размерът на претенциите да бъде определен по справедливост.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства този състав на САС намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че в статия, публикувана в сайта www. b..bg от 31.01.2010г. с автор Н. Б. и със заглавие „И. на злото в българската П. наднича все по-нахално зад сцената”, се посочва, че след като премиерът обявил, че взима трети вицепремиер, който да отговаря за икономиката в кабинета, медиите еднозначно изтълкували решението като налагане на своеобразен борд на министрите, близки до „олигарха П.”. Според статията, не било тайна, че подставени лица на П. държат ключови ресори в кабинета като икономика, екология и финанси, а „П. като същински пират” наскоро превзел и фондовата борса и щял да започне да приватизира последното, което е останало от държавните фирми. Посочва се, че в днешната П. П. си е спечелил статута на „кукловод, който дърпа конците и подава репликите от тъмната страна на сцената”, че „закъсалите олигарси (П.) целят да предизвикат хиперинфлация, за да си „стопят дълговете, чрез падане на валутния борд”, че премиерът трябва да изгони „хората на П., ако не си ги харесва”. В статията са употребени изразите Б. да сложи „намордник на П.” и „лобито на П.”.
Безспорно е, че в статия, публикувана на сайта www.bnews.bg на 18.04.2010г., с автор Н. Б. и със зъглавие „П. се оля” и с подзаглавие „Рекетьор на хоризонта”, е посочено, че П. фалирал, но продължава да кара своите журналисти „да изпълняват мръсните му поръчки”, „че кръгът „К.” използва своите медии за уреждане на сметки и търговия с влияние”, че „олигархът П. разчиства терена през своя официоз - вестник „К.”, че „за такъв като П. народът е казал „Присмял се хърбел на щърбел”. Написано е, след позоваване на Б. „Как е възможно един престъпник с бяла якичка да се прави на светец?”. Според автора, „П. продължава да мята камъни и лайна срещу всички, които му пречат да се спаси от фалит.”. Твърди се, че „П. дължи над половин млрд., загубени на фондовата борса по време на кризата, които смята да върне на гърба на Б. Б.”. Сочи се, че П. успял „да лансира няколко свои служители за министри”, както и че наглостта му стигала до там, че пожелал „да пробута” за икономически вицепремиер „питомника си Б. Б.”, че „громи хората, които пречат на далаверите му”, че дълго време бил „основен клиент на българската прокуратура”, както и че „съмнителните сделки” на И. П. в приватизацията през последните години нямат край. В статията за П. се говори, като за „олигархът от Л.”, изролзван е изразът „шетането” на П. „из етажите на властта”. За финал на статията са използвани следните изречения: „Фалитът на П. империя ще докаже, че никой не може да се качи на якия Б. гръб. Дори измамниците с бебешки лица”.
На 17.05.2010г. в сайта е публикувана статията „Кога кръгът „К.” казва истината?” с подзаглавие „Търговци на влияние” и с автор Н. Б.. Публикувана е снимка на И. П., върху която с големи букви е написано „КРИЗА”. В тази статия се посочва, че „фалиралият олигарх” И. П. се е специализирал да изпълнява „мръсни поръчки срещу дрÕбни левчета”. Сочи се, че „всеки намира начин да си изкара прехраната, но капиталци го правят по най-тъпия начин”, че „хората на П. са способни на всякакви плонжове”. В статията е поставен въпросът „Кога П. казва истината?” и се продължава: „Един много сложен въпрос, когато иде реч за търговците в храма. От тях не може да се очаква принципна позиция, а само конюнктурни интереси и елементарен слугинаж”. Според автора, П. е фалирал бизнесмен и няма да може да бъде попълнена „дупката от 700 млн. лева, която П. сам е издълбал, с некадърните си прояви на борсата”.
Не се спори, че посочените интернет сайтове са собственост на [фирма], както и.че публикуваните в сайта статии са възложени от [фирма] на Н. Т. Б. и че последният е техен автор.
Пред СГС е представено свидетелство за съдимост с рег. № 2913/10.01.2012 г., издадено от СРС, от което се установява, че И. Г. П., [дата на раждане] в Р. не е осъждан.
От Удостоверение № 5660/15.07.2013г., издадено от Софийска градска прокуратура, се установява, че срещу И. Г. П. няма образувани и неприключени досъдебни производства и внесени прокурорски актове в съда, само за престъпления, наблюдавани от СГП, за периода от 2006г. до 2013г.
Приложени по делото са: Банкова референция от 29.02.2012г. с изх. № 0126/3189, издадена от [фирма], според която [фирма], управлявано от К. В. Н., И. Г. П., Ю. Б. К. и И. Д. Н., е клиент на банката от 2002г. и поддържа разплащателни сметки в лева, евро и щатски долари; Писмо от [фирма], с изх. № 187/14.02.2012г., според което [фирма] е ценен клиент и надежден партньор на банката от 2007г.; Банкова Референция от [фирма], издадена на 01.02.2012г., според която [фирма] е коректен и лоялен клиент на банката и към датата на издаване на референцията към дружеството не са предявявани искания за запор или служебни вземания.
По делото са приложени и годишни финансови отчети за 2010г. на дружествата, чийто управител е ищецът: [фирма], [фирма] и [фирма].
Според представената пред СГС препоръка на К. на работодателите и индустриалците в България, с изх. № 923-00-924 от 08.03.2012г., И. П. е бил избиран за председател на конфедерацията за два последователни мандата в периода от 2006 до 2010г. Посочва се, че в този период членският състав на конфедерацията се увеличил, че през мандата си И.П. работил активно по проекти, свързани с Европейски фондове, развивал приоритетно международните контакти на организацията и я представлявал в Националния съвет за тристранно сътрудничество, и в Надзорния съвет на НОИ.
Според Протокол № 7 на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) от 23.03.2010г., И. П. е избран от страна на работодателските организации за заместник-председател на НСТС. Представен е препис-извлечение от Протокол № 11 от заседание на НС на НОИ от 09.09.2004г., според което е взето решение за избор на И. П. за председател на НС на НОИ от квотата на национално представените организации на работодателите.
От Служебна бележка от 2012г., издадена от С. университет „Св. К. О.” се установява, че ищецът е член на Съвета на настоятелите към университета. Представен е също заверен превод на български език на писмо от 29.05.2012г., според което ищецът е член-учредител на „T. A.”.
Представено е Удостоверение от Министерството на външните работи от 03.06.2010г., според което И. П. е признат за почетен консул на К. в С..
Пред СГС са представени статии, със заверка от Националната библиотека „Св. св. К. и М.”от които се установява следното:
В статия, публикувана във в. „П.” от 04.12.2009г., със заглавие „Как се става милионер на гърба на държавата” се посочва, че И. П. „има десетки компании, които въртят всякакъв бизнес”, „вследствие на незаконни приватизационни сделки и политически протекции”.
В статия със заглавие „Жега за кръга „К.”, публикувана във в. „П.” на 04.12.2009г., се посочва, че [фирма] е „изпаднала в много сериозна ликвидна криза”, че „скандалната групировка е затънала в дългове”, че „дейността на фирмите от групата е губеща”, че дружеството е „натрупало задължения в размер 666 млн. лева”. Посочва се също, че приходите на И. П. от наеми „не покриват дори лихвите по кредитите за придобиването на тези активи”.
В статия публикувана в книжното издание на в. „М.” от 28.04.2010г. със заглавие „П. краде държавата с К.” се твърди, че „скандалният бизнесмен прибира милиони от укрити доходи и далавери с ДДС”, „че империята му е пред фалит”, „че източва „К.”, че „краде държавата”, че „произходът на парите му е обвит в червено-синята мъгла”, че „без хранилката през партиите фирмите му са пред фалит”, че медиите му обслужват неговите интереси. Посочва се, че след няколко „тъмни сделки” П. е влязъл „в първата десетка на най-богатите българи".
В публикуваната на 30.04.2010г. във вестник „П.” статия със заглавие „Елдорадото на олигарха И. П.”, с подзаглавие „И. е в колапс”, „Държавата му подари златна мина, той нагло я краде” и „В „К.” прибира милиони от укрити доходи и далавери с ДДС”, се твърди, че дружествата, в които П. е собственик, съдружник или представител - 90 на брой, са с обща кредитна задлъжнялост 327 млн. лева и 89 млн. евро. Твърди се, че П. „краде нагло държавата и акционерите” и че „К.”, както и всички останали фирми на И. П., са „затънали в дългове”.
В статия, публикувана в книжното издание на в.М. от 05.05.2010г., със заглавие „Т. погва И. П.” и с подзаглавие „О. - на прокурор заради аферата с „К.” се твърди, че П. „укрил приходи и концесионни такси за над 20 млн. лева”, че „станал клиент на прокуратурата”, че „гушнал завода 11 пъти по-евтино”.
Пред СГС е допусната и приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Д. С. З.-С.-клиничен психолог, от чието заключение се установява, че психотравмата, която процесните статии са нанесли на ищеца не е преработена напълно към момента на изследването. Според експерта, макар и възстановен в значителна степен, ищецът продължава да се чувства със засегната репутация в широк обществен план, разколебан по отношение на бъдещите възможности за развитие. Установено е, че ищецът е изгубил чувството на удовлетвореност от предишните си постижения в живота. Вещото лице е установило, че в резултат на процесните статии, П. е развил адаптационна реакция, най- интензивна като преживяване около десет дни след първата публикация, докато е траело преодоляването на първоначалния „шок”, като тази реакция е продължила и впоследствие със значителна интензивност, до около два месеца след последната публикация, когато ищецът е напуснал страната със семейството си. Според вещото лице ищецът се е почувствал донякъде облекчен, откъсвайки се от травматичната среда, но поради разстоянието се е засилило чувството му за несигурност. Вещото лице е изразило мнение, че травматичните изживявания на ищеца не са отзвучали напълно и към настоящия момент, доколкото същият смята, че върху името му е оставен траен негативен отпечатък от направените в публикациите твърдения. Според психолога у ищеца бил нарушен вътрешният и психологичен комфорт и себевъзприемането като последователен и успешен радетел за определени каузи, успял в бизнеса, в семейството и обществото човек. Вещото лице установява, че при ищеца е налице травматично въздействие от процесиите публикации. Според експерта, въз основа на наличната информация, не може да се твърди, че статиите са единствен и изолиран източник на травматичните изживявания у ищеца, тъй като има данни за сходни публикации от около две години преди това. Вещото лице е изложило становище, че по своята интензивност и негативна насоченост, процесните статии имат значителна роля за травматичните изживявания у ищеца, поради атакуването на личностните му устои и публичното „очерняне” на името му.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е изготвило експертизата след запознаване с материалите по делото, след разговор с ищеца и след тестово психологично изследване, при което е бил използван проектиран тест на „Л.”. Психологът е пояснил, че този тест избягва рационалните нагласи на личността, тъй като един интелигентен човек може да дава отговори, които са положителни за него. Обяснил е, че тестът е неструктуриран материал с цветови избори, който е много показателен за преживяванията в дълбочина, нагласите на личността, на вътрешни психологични конфликти. Вещото лице е уточнило, че споделянето в психологичното изследване е много важно и че когато то кореспондира със заявеното изследване, се приема за валидно, че по време на изследването се следи за симулация, за по-декларативно заявяване на обстоятелства, които когато не са преживени от лицето, звучат по неубедителен начин, че в психологичното изследване тези неща се регистрират задължително и че същите са важни и зÓ самия изследващ. Според вещото лице, за негативните въздействия в живота на ищеца към настоящия момент, е възможно да са повлияли както процесните публикации, така и евентуални други житейски събития. Вещото лице е изразило категорично становище, че според резултатите от изследванията, статиите са допринесли в много голяма степен за нарушаване на психологичното състояние на ищеца.
Пред СГС са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката В. С. П. твърди, че от 1998г. работела във вестник „К.” и оттогава познава ищеца - той бил главен редактор на вестника. Твърди, че самата тя е журналист и в момента работи във вестник „Д.”, като следи всичко което се публикува. Сочи, че е запозната с публикациите от първата половина на 2010г. на интернет-страница „Б. Н. - БГ” и че ги помни, защото били сред първите, в които П. бил квалифициран като „олигарх”, „престъпник”, „пират”, в които се твърдяло че е „фалирал”. Сочи, че това предизвикало сериозни вътрешни интереси сред служителите в редакцията, тъй като за първи път са се сблъскали с подобно нещо. Спомня си, че материалите били публикувани в началото на 2010г. и че публикуването е продължило и през пролетта на същата година. Сочи, че тогава „Б. Н.” била нова медия и новото „поле за изява на г-н Б.”, като преди това той пишел в личен блог. Свидетелката твърди, че процесните публикации не са се отразили добре на състоянието на ищеца. Сочи, че обикновено, когато виждала подобна публикация, я изпращала на П.. Смята, че в тези публикации се употребяват думи, които определя като „медийни присъди”. Поддържа, че с ищеца обсъждали конкретните публикации, и че той бил раздразнен от тях и от изложените твърдения, че останалите колеги задавали въпроси дали в материалите има нещо вярно и най-вече задавали въпроси относно достоверността на твърденията на Б., че П. бил фалирал и че е олигарх. Поддържа, че в една от публикациите било замесено името на тяхната медия с тотално изопачаване на фактите, че в друга публикация били изложени неверни твърдения, че ищецът „фалирал”, че „има влияние върху фондовата борса”, че в „Д.” след като една банка е била обявена за най-добра през определена година, на следващата година във вестника са излизали негативни коментари за самата банка, които били неверни, тъй като класациите, които прави „Д.” на банките са базирани на факти от публичните регистри. Свидетелката твърди, че при изготвяне на тези класации резултатите за банката се взимат и по този начин след това се класират, като не се правят лични внушения или оценки на банковата система. Твърди, че за ищеца изложеното не било приятно, че се чувствал дискредитиран, затормозен, че не е разбирал защо му се случва това. Заявява, че познава П. отдавна, че той е човек, който се бори за каузи, а след процесните публикации каузите, за които се е борил, са започнали да се връщат с лична атака върху него. Сочи, че между служителите имало разговори относно това как е наричан П. в публикациите. Твърди, че са го виждали, че е разсеян, че се случвало да прекъсне или да отмени среща, казвайки, че не му е добре, а това налагало да дават обяснения на всякакви хора, които звънели и задавали въпроси. Твърди, че включително читатели пращали писма по повод тези статии с въпроси „дали е фалирал”, „защо е олигарх, пират ли е, престъпник ли е”. Според свидетелката ищецът бил създал две от най-качествените медии в България и това, че някой го нарича „престъпник”, го разстройвало, обезсмисляло усилията му и цялата битка през годините. Отново твърди, че процесните публикации са започнали да излизат в през януари 2010 г., другите били публикувани през пролетта на 2010 г., а третата може би през месец май 2010 г., тъй като тогава е имало класация, която излязла за въпросната банка. Свидетелката твърди, че ищецът няма никакво отношение към класацията и отразяването на банките. Поддържа, че състоянието на П. ескалирало и кулминирало, тъй като след излизането на първата статия, публикациите продължили. Твърди, че ищецът се ядосал заради определението „фалирал олигарх”. Поддържа, че имало много публикации, които разстройвали ищеца, че продължават и до настоящия момент, но специално публикациите, които са обсъждали, са тези с автор Н.Б.. На свидетелката не й е известно дали П. има лично отношение към Б., както и не й е известно за публикации във вестник „П.” със заглавие „Как се става милионер на гърба на държавата”. Твърди, че помни подобни статии с такива заглавия, но от други издания. Според свидетелката публикациите в „Б. Н.” са даÙи началото на кампания срещу П., която продължава и към настоящия момент. Твърди, че са спрели да коментират други статии заради очевидната раздразнителност на П. от тази тема и некомфортност да говори със служителите.
Свидетелят Ю. Б. К. твърди, че повече от 10 години познава ищеца и че е изпълнителен директор на една от неговите фирми. Твърди, че си спомня за три конкретни статии, публикувани в началото на 2010г. с автор Н. Б., в които били коментирани личността на П. и други теми. Сочи, че статиите излезли през януари, април, май на 2010г. и че с ищеца ги обсъждали, като си спомня, че още тогава П. имал емоционални реакции, почувствал се засегнат от тях както лично, така и в професионален план. Свидетелят твърди, че в определени моменти състоянието на ищеца стигало до крайности, забелязвала се раздразнителност, липса на фокус, отказ от комуникиране по определени теми. Според свидетеля това състояние на ищеца е именно заради тези три статии. Спомня си, че променяли работни графици и срещи, за да реагират на запитвания на колеги, партньори, служители, които задавали въпроси дали изложеното в статиите е вярно. Твърди, че в публикациите имало различни квалификации, като „престъпник”, „измамник”, „кукловод”, „рекет”. Твърди, че имало запитвания, освен от колеги, така и от техни партньори - банки, бизнес-партньори, както и че имало запитване и от чужбина. Твърди, че при ищеца се наблюдавало видимо пребледняване, както и че му прилошавало, тръгвал си по-рано от офиса, за да може да си почине от такъв тип неща. Според свидетеля вследствие на процесните публикации ищецът се отдръпнал от обществени изяви и от по-активна роля в публичното пространство. Твърди, че П. коментирал с него, че в личен план публикациите са част от мотивите му да избере друга държава за живот за себе си и за семейството си, както и че в някаква степен са оказали влияние за ролята му в „К.”, където бил председател. Поддържа, че не му е известно в процесния период да е имало други статии и публикации, свързани с личността на ищеца или с бизнеса му, както и че няма спомен да е чел други статии, но с П. са коментирали именно статиите, свързани с Б. и „Б. Н.” (В N. ). Според свидетеля всяка следваща от трите статии била в градация и твърди, че ищецът все по-непоносимо ги възприемал, защото се възпроизвеждали едни и същи или много сходни тези. Спомня си, че когато ищецът си тръгвал от работа, казвал, че не се чувства добре и затова си тръгва по-рано. Уточнява, че партньорите, които са правили запитване по повод статиите, са били от „А. Б.”, „Д.”, „С. Ж.”, „М. Т.” - все големи компании, с които имат взаимоотношения. Твърди, че не си спомня за неприятни преживявания, свързани с работата на П. през периода 2008г. и 2009г. Твърди, че заема длъжността изпълнителен директор от август месец 2010г. Сочи, че твърдението за „дупка от шестстотин шестдесет и шест милиона” е невярно и некомпетентно, тъй като когато се прави анализ на финансовите показатели на една фирма, се отчита не само пасива, а и актива, както и че се взимат предвид реалните стойности и активи. Свидетелят заявява категорично, че именно процесните статии с автор Б., публикувани в сайта „Б. Н.”, както и обсъждането им са били причина за раздразнителността на ищеца, за промяната в работния му график.
Свидетелят Ф. М. Х. твърди, че познава ищеца от 1989 г., че са състуденти, приятели, много близки съдружници, както и че му е кум. Твърди, че и сега поддържат близки отношения, но вече не са съдружници, но към 2010г. е бил все още съдружник с П. в издателство „И.”, където бил изпълнителен директор на вестниците. Заявява, че е запознат с публикации от началото на 2010 г., които са били 3 или 4 на брой, както и че по това време сайтът „Б. Н.” (В N. ) бил в началото и го следели като интересна интернет-медия. Спомня си, че публикациите били авторски- написани от Н.Б., който по това време, скоро след напускането му от „Б. Т. В.”, бил все още с по-положителна слава и бил сериозен фактор в публичното пространство, поради което статиите били четени от ищеца. Твърди, че материалите били изключително лични и че съдържали квалификации и изрази като „олигарх”, „човек, който извършва тъмни сделки”, „престъпник”, „рекетьор”, „клиент на прокуратурата”. Спомня си, че в този период се виждал с ищеца почти всеки ден, като твърди че П. е много честолюбив и тези персонални атаки изключително много го дразнели, защото той не обичал да бъде мразен, изнервял се и се потискал, изпускал си нервите пред колеги и се карал с тях. Твърди, че съветвал ищеца да не си го изкарва на околните. Спомня си, че това поведение на ищеца било точно след процесните статии. Според свидетеля проблемът бил, че статиите били много лични и написани от човек, който конкретно „плюе” П., т.е. авторът бил конкретен, а не анонимен. Твърди, че тази негативност влияели много зле на П.. Поддържа, че ищецът бил много раздразнителен и понякога изключвал на моменти, което било нетипично за него, тъй като той е умен мъж, който като се концентрира, „изяжда” темата. Спомня си, че с ищеца имали протяжни срещи само заради това, че не може да се владее и да се концентрира. Свидетелят твърди, че публикациите влияели на служители и колеги на П., защото когато правели интервю с някого, им били задавали въпроси относно достоверността на твърденията в статиите.Спомня си, че през този период се виждал със семейството на ищеца, че той показвал своята раздразнителност към децата си, ставал лош и раздразнителен. Споделя, че през този период приятелят му често боледувал. Според свидетеля публикуването на процесните статии със сигурност се отразило на обществените ангажименти на П., защото отказал да присъства на определени събития, на срещи с бизнес-партньори, като се аргументирал, че „не му е до това”. Счита, че тъй като в този период ищецът пиел хапчета, най-вероятно е посещавал своя лекар. Твърди, че и към този момент П. изпитва раздразнение, когато се повдигне въпросът за тези публикации. Свидетелят твърди, че няма спомен в този период да е имало друга статия, да е чел такава или ищецът да му е споделял нещо, както и че са коментирали Б. конкретно. Поддържа, че П. се засегнал от първата и втората статия, но на последната се ядосал най-много, както и че всяка нова статия добавяла ескалация в поведението му. Според свидетеля, П. приел третата статия като персонална атака. Свидетелят твърди, че не може да отговори дали само написаното от Б. се възприело от П. като кампания против него, но сочи, че на неговите статии най-много се е дразнел. Поддържа, че името на Б. винаги е предизвиквало у ищеца негативизъм, но счита, че това е така заради процесните публикации.
Пред СГС по реда на чл.176 ГПК е изслушан ищецът И. П., който е заявил, че изказването, направено пред БНР, че „За последните три години, от 2010 година до сега, изданието на господин В., групата около „М.”, „Т.”, „ТВ7", са публикували 843 негативни публикации срещу мен” са негови думи. Ищецът е заявил, че на въпрос на водещия: „Вие защо заминахте в С.?”, е отговорил следното: „Атаките бяха по много линии, не само медийни, а също и икономически, регулаторни, политически, включително лични, така че комплексът от тези неща, доведе до това, ние със семейството ми по-добре няколко години да живеем извън България.” Ищецът заявява също, че са негови думите, изказани в интервю за в. „Т.”, публикувано в електронното издание на вестника от 14.08.2010г., на въпрос: „Има ли връзка заминаването ви в чужбина с икономически проблеми и големите дългове на компаниите от вашата група?", на който е отговорил следното: „Няма никаква връзка. От повече от две години в жълтите медии се води много ожесточена кампания срещу мен лично и срещу фирмите, които ръководя. Ако си спомняте, на всеки три-четири седмици „фалирам” поне по веднъж на техните страници. Досега трябваше да съм фалирал поне 9-10 пъти. Целта на тези атаки е да създадат недоверие у нашите партньори и да се опитат да разклатят бизнеса и продажбите ни. За радост тези атаки не успяват, защото отношенията ни с банките и с нашите търговски партньори са изключително открити и дългосрочни. Те не се поддават на такива лъжливи внушения, защото виждат истинското положение с очите си”, и на въпрос: „Как това ще се отрази на бизнеса ви?", е отговорил следното: „Планирам също така да намаля значително обществените си ангажименти в следващите няколко месеца точно, за да мога да се фокусирам още повече върху бизнеса си. През последните години се бях нагърбил с твърде много неща и това изяждаше голяма част от времето ми.” Ищецът е заявил също, че не са възприети лично от него цитираните в интервюто пред БНР всички 843 негативни публикации, както и че много малка част от тях е чел лично, но категорично е заявил, че процесните публикации са възприети много лично от него, тъй като те са в основата на кампанията срещу него, чийто идеолог е Б.. Ищецът е заявил също, че инициативата за предоставяне на интервюта пред БНР и за в. „Т.” е била на двете медии, както и че почти винаги инициативата е на медията, която иска интервюто.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, важи за всички правни субекти, за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя и за да бъде ангажирана тя, следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на деянието, настъпването на вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, вина у причинителя. Съгласно презумпцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
Според този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по вр. е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. По чл.49 ЗЗД отговаря и собственикът на електронна медия или печатно издание за неимуществени вреди, причинени от автори на статии, публикувани в изданието и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица. Отговорността му произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът от който ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти. В този смисъл решение № 340/15.07.1998г. на петчленен състав на ВКС, постановено по гр.д. № 178/1997г. Издателят чрез длъжностните си лица определя вида и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване авторството на процесните публикации, както и обстоятелството, че написването им е възложено на автора Н. Т. Б. от [фирма]. Безспорно е, също, че статиите са публикувани на интернет-страниците, собственост на първия ответник.
Този състав на САС намира, че събраните в първоинстанционното производство доказателства установяват наличието на противоправно поведение от страна на автора на трите статии. Изразите употребени за ищеца от страна на ответника Б. представляват обидни квалификации и внушават отрицателни качества, със статиите си, авторът противоправно и в разрез с общото правило да не се вреди другиму е наклеветил и обидил ищеца, разгласявайки чрез медия позорящи го и неверни обстоятелства. По делото не се установи верността на твърденията за извършвана от ищеца престъпна дейност, изложени в процесните статии, а именно – „престъпник с бяла якичка”, „уреждане на сметки и търговия с мръсни поръчки”, „престъпник”, „далаверите му”, „съмнителни сделки”, „И. на злото в българската П. наднича все по-нахално зад сцената”, подставени лица дърпат ключови ресори в кабинета”, „дърпа конците и подава репликите от тъмната страна на сцената”. Съдът намира също, че в процесните публикации са използвани и следните обидни за ищеца думи и изрази: „кукловод”, „намордник на П.”, „рекетьор”, „измамник с бебешко лице”, „мята камъни и лайна”, „некадърните си прояви на борсата”. Съдът е на мнение, че в случая, употребените изрази не са негативна оценка на журналист за личността и поведението на П., а са пряко насочени да уязвят неговото достойнство.
Според съда, следва да бъде ангажирана отговорността на автора на статиите и по отношение изложените в тях твърдения за фалита на И. П. и за задлъжнялостта на управляваните и представлявани от него търговски дружества. По делото не бяха ангажирани доказателства относно приключило или открито производство по несъстоятелност на някой от дружествата, в които участва ищецът, липсват и доказателства, установяващи финансови проблеми, задлъжнялост към търговски банки, кредитни институции или други физически и/или юридически лица, още по-малко в посочения в статиите размер. Поради това, съдът намира, че твърденията за фалита на ищеца не представлява коментар на финансовите отчети на дружествата, в които той участва, както е приел първоинстанционният съд, а обосновава извод за клеветнически характер на написаното, тъй като същото не отразява вярно реално осъществени факти в обективната действителност.
Съставът на САС смята, че изразите „закъсал олигарх”, „П. се оля”, „Присмял се хърбел на щърбел”, „олигархът от Л.”, „наглостта на недосегаемия П.”, „плонжове”, „шетането на П. из етажите на властта”, „не спира да бълва с менторски тон лъжи и клевети и да раздава морал” не могат да бъдат възприети като допустими коментари, а представляват обидни квалификации за ищеца и са накърняващи разбирането за чест, значимост на личността и достойнство на всеки човек, за когото се отнасят, включително и за ищеца. Правото на чест, достойнство и добро име са фундаментални права на личността в демократичното общество, гарантирани от чл. 32 ал.1 от Конституцията на Република България, поради което тяхното нарушаване представлява противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, осъществено от автора на публикациите .
Ответникът Б., като автор на статиите, носи доказателствена тежест не само за установяване верността на написаното, но и че то е резултат от добросъвестно журналистическо проучване. Съдържанието на текстовете не насочва към извод, че твърденията изхождат от други, при това конкретни автори и публикации, съответно че в статиите коректно е препечатана или предадена чужда информация. Няма данни и за това, че информацията е проверена и изяснена, включително чрез вземане становище на засегнатото лице. Действително всеки има право да изразява мнение и да го разпространява в печатни издания, които не подлежат на цензура ( на РБ), но това право не може да се използва за накърняване на доброто име на гражданите. Публикуваните материали имат в едната си част клеветнически характер, написаното в друга част е опозоравящо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да не се увреждат морални интереси на други лица. Съставът на САС прави този извод, съобразявайки и задължителната практика, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, само ако не засягат достойнството на личността (т.е.ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение (решение по гр. д. № 1376/2009 г.). Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. ( на трето г. о. и по гр. д. на трето г. о. на ВКС).
Като автор на непотвърдена, злепоставяща и позоряща информация Н. Б. носи отговорност на основание за претърпените от опозореното лице неимуществени вреди.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди-прякото отражение публикациите върху работната му среда, както и негативното им въздействие върху здравословното и психическото му състояние. Съдът намира за доказани конкретни вреди като: неблагоприятно отражение на процесните публикации върху ежедневието на ищеца, върху общуването му с колеги, с бизнес-партньори, със семейството му; нарушена работоспособност и проблеми със здравето - често боледувал, изпитвал силно раздразнение и липса на концентрация; развитие на психотравма, която не е преработена напълно към настоящия момент.
Съставът на САС е на мнение, че е установена и причинната връзка между процесните публикации и претърпените от П. неимуществени вреди-доказа се в процеса, че ищецът е възприел изключително тежко направените в публикациите оценки и коментари на личността му, на поведението и социална му дейност.
Предявеният от И. П. иск по чл.45 ЗЗД е основателен спрямо автора на статиите. Искът по чл.49 ЗЗД се явява основателен и спрямо собственика на електронната медия, който отговаря за неимуществените вреди, причинени от авторите на статиите. Както се изтъкна вече издателят чрез длъжностните си лица определя вида и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Предвид изложеното, следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците и същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетение, като съдът съобрази заявената претенция за солидарно осъждане на ответниците и цитираното от първоинстанционния съд , Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, съгласно което „възложителят на работата по смисъла на и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди - това е общоприето в практиката и теорията, макар, че солидарността произтича от закона или договор, а за тази хипотеза не я предвижда изрично… Пострадалият може да реализира правата си като предяви иск или срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по , или срещу възложителя на работата на основание , или и срещу двамата за реализиране на солидарната им отговорност.” В този смисъл отговорността на двамата ответници по делото е солидарна. Отговорността на възложителя е обективна, тя е гаранционно-обезпечителна по своя характер, поради което възложителят отговаря в обема, в който отговаря деликвента.
По отношение размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, съставът на САС съобразява заключението на съдебно-психологическата експертиза и свидетелските показания и следните обстоятелства: ищецът продължава да се чувства засегнат репутационно в широк обществен план; чувства се разколебан по отношение на бъдещите възможности за развитие; изгубил чувството на удовлетвореност от предишните си постиженията и от живота. Съдът съобрази, че ищецът е развил адапта÷ионна реакция най- интензивна като преживяване около десет дни след първата публикация, която е продължила и впоследствие със значителна интензивност, до около два месеца след последната публикация. Съдът съобрази, че травматичните изживявания на ищеца не са отзвучали напълно и към настоящия момент, доколкото той счита, че върху името му е оставен траен негативен отпечатък от направените в публикациите твърдения, както и е бил нарушен вътрешният му психологичен комфорт. Съдът взе предвид и обстоятелството, че процесните статии не са единствен и изолиран източник на травматичните изживявания на ищеца, тъй като има данни за сходни публикации от около две години преди това. Съдът съобрази, че публикуваните статии са станали достояние на неограничен кръг от хора, за неограничен период от време и естеството на претърпените неимуществени вреди от ищеца, тъй като се касае за уронване достойнството и авторитета му както в личен, така и в делови план. Съдът съобрази и обстоятелството, че не са настъпили трайни и необратими нарушения в адаптацията, физическото и психическото здраве на ищеца.
Съобразявайки всичко това съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер 15 000 лева и следва да бъда определено общо, а не като отделна сума за всяка една от публикациите, тъй като се претендира обезщетение за многобройните негативни изживявания на ищеца във връзка с трите публикации, както е възприел и първоинстанционния съд.
На основание чл.86, във вр.с чл.84, ал.3 ЗЗД ответниците дължат на ищеца и законната лихва върху обезщетението, считано от 31.01.2010г.- датата на първата публикация.
Искането на страните за присъждане на обезщетение в по-висок, респ. в по-нисък размер е неоснователно и е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по справедливост, както и не е съобразено с установените в случая конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.
Изводите на тази съдебна инстанция съвпада с крайните изводи на СГС, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради отхвърляне на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба, съдебни разноски се дължат единствено за адвокатска защита, в частта в която е отхвърлена жалбата на насрещната страна.
При представени доказателства за договорено и заплатено от ищеца възнаграждение в размер 13 000 лева за процесуално представителство за трите съдебни инстанции, за защитата срещу отхвърлената жалба на ответниците, следва да бъдат присъдени на И. П. 1625 лева за заплатено адвокатско възнагражданеие.
При представени доказателства за договорено и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС в размер 1500 лева, за защитата срещу отхвърлената жалба на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 937 лева.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1242 от 20.02.2015г., постановено по гр.д. № 9123/2012г. на СГС, І ГО, 19 състав.
ОСЪЖДА [фирма] и Н. Т. Б. да заплатят на И. Г. П. сумата 1 625 лева(хиляда шестотин двадесет и пет лв.) разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Г. П. да заплати на [фирма] и Н. Т. Б. сумата 937 лева(деветстотин тридесет и седем лв.) разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: