Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.В.Търново, 05.07.2016 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети юни, през две хиляди и шестнадесета година ,
в състав: районен съдия- Й. Воденичаров,
при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 455 по описа за 2016 г. , за да се произнесе взе предвид:
Предявен е осъдителен иск, с предмет претендирано право на обезщетение заради претърпени неимуществени вреди, упражнено чрез търсене на морално удовлетворение с възмездната потребителна стойност на парите , които вреди се твърди да са настъпили от деликтен факт – с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 49, вр. с чл.45, ал.1, ал.2, чл.52 от ЗЗД.
Фактите/обстоятелствата/ , на които се основава деликтната претенция на ищеца Й.Г.Г. са следните:
1/ публикувана в бр.36/21.02.2011 г. на в."Борба"- издание на юридическото лице- ответник "ИК Борба" АД-В.Търново, статия на журналиста Н. С. , озаглавена : "Люта война за пазар в Гърция отнела живота на търговеца от Павликени" , съдържаща невярно характеристично сведение за неговата личност- "криминално проявен"/ при чисто съдебно минало/, невярното твърдение , че към момента се е занимавал с бизнес- дела/ бил е докторант на самостоятелна подготовка със заплащане към катедра "История на философията" на Философския факултет към ВТУ Св.СВ.Кирил и Методий"/ и поместване на снимката му/ във връзка с известието , че за жестокото престъпление е привлечен като обвиняем/ ; 2/ излизането на тази публикация в социалното пространство е предизвикало злепоставящо/ опозоряващо и вредоносно засягане на честта и доброто му име/ реноме, авторитет/ , изразено в изживяване на морални страдания от настъпилите неблагоприятни последици - познатите и колегите му започнали да гледат на него като на престъпник и съпричастен към тежкото престъпление , да се отдръпват и да избягват общуване , да се появяват недомлъвки, подмятания, създало се отрицателно отношение на съмнение и недоверие, забавило защитата на докторската му дисертация , неуспех в опита му да стане асистент в катедра "История на философията" на Философския факултет , както и разпадане на брака му.
Предвид това, моли съдът да постанови решение , с което да осъди "И. К. Б." АД -В.Търново да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди , заедно със законната лихва , считано от 21.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по производството разноски.
В с.з. чрез пълномощника си - адвокат С. Д. от ГАК поддържа предявения иск.
Ответникът чрез пълномощника си - Адвокатско дружество "В. Н. и С." В.Търново, действащ чрез съдружника адвокат И. Н. от ВТАК отрича възникването на претендираното право на обезщетение за неимуществени вреди с възражения , основани на обстоятелства , които показват, че не са осъществени елементите от законовия фактически състав на деликта, пораждащи отговорност по чл.45 и съответно по чл.49 от ЗЗД/ липса на противоправно поведение и вина на журналиста, както и наличие на причинна връзка между писанието в статията, свързано с личността на ищеца и твърдяните неблагоприятни последици/, както следва: 1/ ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.142, ал.3, т.3, вр. с ал.2, т.2, пр.1-во, т.7, вр.с ал.1 и във вр. с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3-то и 4-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК с постановление от 11.02.2011 г. по сл.д.№ 16/2011 г. по описа на НСлСл.; 2/ изнесеното в статията характеристично сведение за личността на ищеца "криминално проявен", журналистът е узнал на проведеното на 18.02.2011 г. открито съдебно заседание пред ВТАС по ВЧНД № 57/2011 г. / чийто предмет е разглеждане на жалба по реда на чл.64, ал.7 и 8 от НПК/" от изявлението на адвоката на другия обвиняем по следственото дело, който се позовава на материалите му, и съответно го е възпроизвел/ предал/ буквално в нея; 3/ от публикация във в."Труд" от 17.02.2011 г. става ясно, че ищецът е познат с буйния си нрав , като през декември 2010 г. е нанесъл побой на общински служител в кметството на гр.Дряново/ този случай е потвърден от публикации във вестник "Стандарт" и предаване по Дарик радио-Габрово/.; 4/ в отчета за дейността на Общински съвет Дряново и неговите комисии за периода м. юни- м. декември 2012 г. , приет с Решение № 240/23.01.2013 г. на ОС Дряново на стр.5 са изнесени факти, че на ДП № 23/2010 г. по описа на ОСО- Габрово е установено, че Й.Г.Г./ищеца/ е извършил престъпление по чл.220, ал.1 от НК в качеството си на управител на общинска фирма "К. Ф." ,а по ДП № 36/2012 г. по описа на ОСО -Габрово е установено, че Й.Г.Г. е извършил друго престъпление по чл.220, ал.1 от НК пак в същото качество.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск по допълнителни съображения , изложени в писмена защита, с присъждане на направените по производството разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.142, ал.3, т.3, вр. с ал.2, т.2, пр.1-во, т.7, вр.с ал.1 и във вр. с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3-то и 4-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК с постановление от 11.02.2011 г. по сл.д.№ 16/2011 г. по описа на НСлСл./ вж. фотокопие на постановление от 14.02.2011 г. на ОП Ловеч- л.5 /. На проведеното на 18.02.2011 г. открито съдебно заседание на ВТАС по ВЧНД № 57/2011 г. / чийто предмет е разглеждане на жалба по реда на чл.64, ал.7 и 8 от НПК/" в защитната си реч адвокатът на другия обвиняем по следственото дело, споменава ищеца / тогава обвинен в съучастие при извършването на престъпленията/ като лице с криминални прояви/ вж. заверено фотокопие на протокола на л. 31-32 от делото/. В бр.36/21.02.2011 г. на в."Борба"- издание на юридическото лице- ответник е публикувана статия на журналиста Н. С. , озаглавена : "Люта война за пазар в Гърция отнела живота на търговеца от Павликени"/ вж. съдържанието й на л.3, 4 от делото/ . С нея журналистът осведомява читателите на вестника с данни за това което до момента е разкрито / установено/ при разследването на престъпленията , узнати от изявленията, направени в заседанието на ВТАС по ВЧНД № 57/2011 г. и от разговор с прокурор. Съобщава , че привлеченият като обвиняем за съучастие и задържан за 72 часа от прокуратурата Й. Г. е "криминално проявен", като употребата на това характеристично определение съгласно изричното пояснение / вж. последното изречение на статията/ е предадено/ възпроизведено/ според думите на адвоката/ защитника/ на другия обвиняем. Изразено е предположение, че Г. може би е прокурорски свидетел, посочено е че е местен бизнесмен и е поместена негова снимка с надпис: " името на Й.Г. се чу за пръв път в петък". Зададен е и въпроса/ вж. началото на статията/: "Защо Г. е пуснат и защо името му лъсва чак сега и защо зад решетките остава другия обвиняем, за когото държавното обвинение призна, че има само косвени доказателства?". В статия , публикувана във в."Труд" на 17.02.2011 г. / вж. извадка на л. 41 / е съобщено , че Й.Г. е познат с буйния си нрав и избухливост , като през декември 2010 г. е нанесъл побой на общински служител в сградата на Община гр.Дряново. Този случай е публикуван/ изложен/ във вестник "Стандарт Нюз" и предаване по Дарик радио-Габрово/вж. извадки от електронните страници на медиите на л. 42 и 45/. В статия, публикувана във вестник "24 часа" на 22.02.2011 г. / вж. извадка от електронната страница на вестника на л.43/ е съобщено , че Й.Г. е арестуван като съучастник в престъпленията , но по-късно освободен, както и че "след ареста криминално проявеният Г. е признал, че е получил 4000 лева за услугата". В отчета за дейността на Общински съвет Дряново и неговите комисии за периода м. юни- м. декември 2012 г. , приет с Решение № 240/23.01.2013 г. на ОС Дряново на стр.5/ вж. извадка от протокола на л.38 / е отразено/ записано/ сведение, че по ДП № 23/2010 г. и по ДП № 36/2010 г. по описа на ОСО- Габрово "е установено, че Й.Г.Г. е извършил престъпления по чл.220, ал.1 от НК в качеството си на управител на общинска фирма "К. Ф."/ цитат/ . Съгласно Заповед № РЗ-662/31.03.2009 г. на ректора на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" ищецът е записан като докторант по самостоятелна подготовка по научна специалност "История на философията", за разработване на дисертационен труд на тема " Философия на наказателно- изправителната дейност" за срок от 3 години , считано от 01.04.2009 г. до 31.03.2012 г. / вж. л. 74 /. Същият е защитил дисертационния си труд на 12.09.2013 г. и е придобил образователна научна степен доктор по история на философията / вж. диплома № ВТ -14 4-0054/16.01.2014 г. на л.75 /. С Решение № 746/13.12.2010 г. по НАХД № 662/2010 г. по описа на РС Габрово, влязло в сила на 29.12.2010 г. Й. Г.Г. в качеството му на подсъдим е освободен на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 и т.12, пр.3, във вр. с чл.130, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева/ вж. писмо № 278/01.06.2016 г. на РП Дряново- л.89/. По първото от обвиненията по чл.220, ал.1 от НК е оправдан с влязла в сила присъда № 96/19.09.2013 г. на РС Дряново по НОХД № 21/2013 г. / вж. фотокопия на присъдата с мотивите , както и на решение №11/13.02.2014 г. на Ос Габрово - на л.54- 62 от делото/.
Предявеният иск, имащ за предмет претендирано право на обезщетение на неимуществени вреди , търпи санкцията да бъде отхвърлен като неоснователен / а от това следва , че и добавъчната претенция по чл.86, ал.1 , вр. с чл.84, ал.3 от НК е лишена от материално правно основание/ .
На езика на гражданскоправната философия / липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда / с претенция за относителна умозрителна точност/ е неблагоприятна последица / аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД , където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането”/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност- живот / чл.28 от КРБ/, лична неприкосновеност, свобода/ чл.30, ал.1 КРБ/, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име/ чл.32, ал.1 от КРБ/, тайна на информацията/ чл.34, ал.1 от КРБ/, душевно спокойствие и др. , като проявлението им, подлежащо на зачитане/ признание/ според обществените разбирания за справедливост е когато човешкият индивид действително понася някакви съществени нравствени, емоционални, психически терзания/ душевни страдания/ и физически болки / смехотворно би било например да се признае право на обезщетение на някой, затова , че друг леко го е ощипал по бузата/.
Макар и това да са твърде абстрактни , трудно определяеми и преливащи се понятия , все пак преведени на общодостъпен език биха означавали: 1/ обективна съвкупност от нравствени качества и принципи/ добродетели/ , които заслужават уважение и предпоставят изграждане на похвално име в обществото , а субективно- съзнание за правдиво поведение/ чест/; 2. чувство за собствена обществена значимост, ценност , основано на правилна самооценка , съзнание за обладаване на определени лични добродетели/ достойнство/ и 3. известност в обществото поради положителна оценка за личността / добро име или репутация /. Следва да се допълни , че положителната обществена оценка за дадена човешка личност като обект на добро име се гради , разбира се върху делата й , за да се появи в представите/ съзнанието/ на преобладаващия брой от хората. С други думи доброто име е вече породило се позитивно реално явление в общественото съзнание , годно за правна защита срещу посегателства, тъкмо защото е позитивно и следователно е ценност, а не някакво абстрактно право от висша категория на ненакърнимост на името на всеки правен субект, почиващо на някакво предположение , че това име е добро/ а всъщност не е такова/. Всичко това е така , защото без реално обществено битие / реакция , призната стойност/ това идеално благо няма как да съществува. Абсурдно е да се дава защита на недобро име - обект на действия другиму , чието естество/ на действията/ насочва към разгласа за познание / включително и чрез мнения/ на истински факти и обстоятелства, които само го потвърждават като вече възникнало съзнателно явление , заслужило такава отрицателна обществена оценка.
Тези правно защитими ценности/ блага/, които ищецът твърди, че са накърнени / чест, достойнство , добро име / не биха могли да бъдат „жертва” просто на което и да било деяние/ ако се позволи всеки субект за „определя” кое деяние го обижда и клевети със сигурност би се размила границата между правна сигурност и „лична , субективна правда”/ , а само на тези , които законът е предвидил за значимо увреждащи / противоправни/ : обида / чл. 146 от НК/ , клевета/ чл.147 от НК/, издаване на чужда тайна/ чл.145 от НК/ и уредените в нормата на чл.2 от ЗОДОВ незаконосъобразни наказателно процесуални и административно наказателни актове , чието битие на отмяна изпълнява важна правна роля- съставлява предпоставка като първичен образуващ елемент на правото на всяко физическо лице да търси гражданска отговорност от държавата чрез съответните нейни правосубектни органи репарация на всички преки и непосредствени вреди , произтекли от тях.
Съдържащите се в статията писания / словесни изрази/, свързани с името на ищеца не притежават годност да бъде оценен факта на употребата им от журналиста като противоправно и виновно лично негово деяние, съставляващо обида, клевета или пък нарушаване тайната на кореспонденцията, за да бъде вменена на юридическото лице - ответник отговорност за неимуществени вреди като възложител на работа на основание чл.49 от ЗЗД.
Признакът „унизителност” от понятието обида по см. на чл.146 от НК означава годност според трайно утвърдените до някаква степен на цивилизованост, разбирания в обществото , съставено от конкретен по манталитет народ, да засегне/ оскърби сериозно достойнството на конкретен човек , вследствие на употреба на определени отрицателни епитети и оценки / квалификации/ за личността му.
Признакът „позорност” от понятието „клевета” по смисъла на чл.147 от НК би трябвало да означава/ според трайно утвърдените до някаква степен на цивилизованост разбирания в обществото , съставено от конкретен по манталитет народ/ годност на конкретен твърдян факт / обстоятелство/ да постави дадено лице в очите на това общество в едно срамно положение , което да предизвика презрение- т.е. да породи чувство на пълно неуважение и незачитане към/ на личността му до степен на ненавист, т.е. да „опетнява” честта му по обективен , а не по субективен критерий. Следва да се отбележи обаче, че не всяко невярно обстоятелство , непременно трябва и може да е позорно за честта и доброто име на дадено лице, следователно да е обект на противоправно и виновно деяние.
Вярно е, че писание във вестник , съдържащо характеристично сведение/ определение, оценка/ за даден човек " криминално проявен" или пък осведомяващо за приписан му конкретен факт на престъпление, по начало би могло да засегне с вредоносни последици разглежданите идеални правнозащитими блага/ ценности и съответно да е годен обект на противоправно и виновно деяние, но тук въобще не може да става дума за такъв годен обект. Смисловият превод на израза означава просто/ следва да се схваща като/ общо определение на лице с престъпно поведение / извършило престъпно деяние / деяния/ . Престъпно поведение/ деяние/ може оправдано да съществува като понятие само когато бъде признато от наказателния съд за такова с влязла в сила присъда или с решение по чл.78а от НК- чл. 31, ал.3 от КРБ.
От особено важно значение на първо място е обстоятелството, че авторът-журналист не е публикувал израза по собствена приумица/ измислица/ според лично предположение / съмнение , превратно, недобронамерено тълкуване и отношение, а е посочил , че е употребен от защитника на другия обвиняем и всъщност предава на читателите на вестника / обществеността/ казаното от въпросния адвокат , т.е. налице е възпроизвеждане на устно изявление от друг източник на информация. Право на всеки журналист е да осведомява професионално етично по всички интересуващи обществото като цяло въпроси за всичко, което е научил / узнал по тях от собствено издирване или от друг източник на информация , без да се отклонява от истината / под истина тук се разбира да отразява това , което в действителност е чул, видял и прочел/ и разбира се , без да навлиза в строго интимния свят/ живот/ на определени хора, към който общественият интерес по конкретен повод и въобще е и би трябвало да безразличен. Упражнено по този начин това активно журналистическо право на осведомяване ще е напълно в духа на свободата на словото като правно защитена ценност, прокламирана в чл. 10 от ЕКПЧ и чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 от КРБ. Разбира се написването и публикуването на дадена статия няма как да пренебрегва една обичайна и световно разпространена цел в журналистическата практика – постигане на желан от широката читателска общественост , но допустим елемент на „образна ефектност, провокативност и критичност ”/ стига да е в духа на обществено приемливата реч/ и препоръчана ” посока на сензационно разкритие” пряко по конкретния случай и по повод на него.
На второ място изразът/ характеристичното сведение за личността/ има за свое основание действителен факт на доказана по наказателно процесуален съдебен ред престъпна проява на ищеца - нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице по хулигански подбуди, поради което не отговаря на истината твърдението му в исковата молба , че имал "чисто съдебно минало". Това характеристично сведение за личността му , наречено от него "скандална и провокативна квалификация" е негодно да му засегне достойнството и да му "опетни" доброто име, защото се оказва, че отговаря на истината. Една такава истина винаги интересува обществото / понеже всяко престъпно деяние има обществено опасен характер- чл.9 от НК/ , особено когато се отнася до личност, изпълняваща и/ или изпълнявала функции с важно обществено значение, поради което "навлизането" с подобно сведение в "територията " на разглежданите лични блага/ ценности чрез журналистическо слово е правомерно, т.е. не е отвъд допустимата граница на свободата му. Изразът "прокурорски свидетел" нито има обиден или пък позорен/ клеветнически/ характер , нито ищецът твърди / и доказва/ да е претърпял от употребата му някакви конкретни вредни последици от морален/ душевен характер. Твърдението, че ищецът притежавал качеството "местен бизнесмен", също не носи нито обиден, нито клеветнически характер, дори и към момента на публикацията той да не е упражнявал търговска дейност. То, дори според българския манталитет е повод за "гордост". Фактът на поместване на снимката му не е и не може да е в конкретния случай деликт , защото независимо , че е настъпил без негово знание и съгласие, този факт сам по себе си е негоден да засегне разглежданите идеални блага/ ценности. Това е така понеже не представлява обида, клевета и нарушение на тайната на кореспонденцията, а самото съдържание на снимката не е унижаващо , осмиващо, опозоряващо и въобще не може да се каже, че е за него лично неудобно. Тя просто допълва "индивидуализацията/ представата във физически образ " на сведението, че лицето е привлечено като обвиняем като съучастник в разследваните престъпления и "разпознаването му от негови колеги в университета" и без нея/ снимката/ щеше да се осъществи. Право на журналиста е да публикува това сведение, след като отговаря на самата истина - факт е , че ищецът е бил привлечен като обвиняем.
Затова без всякаква правна стойност е въпросът индивидуално какви и с каква честота и дълбочина неприятни душевни изживявания и други неблагоприятни последици е понесъл ищецът в пряка каузалност от факта на публикацията, свързана с името му. В тази връзка съдът не счита за практически нужно да обсъжда показанията на изслушаните свидетели , т.е. какви обстоятелства се установяват с тях. Все пак следва да се отбележи , че коментарите, отрицателните настроения, подозрения за / към ищеца според смисъла на казаното от двамата свидетели са били по повод на/ заради факта, че е разследван за убийство , а не за това, че е упоменато в статията общото характеристично сведение "криминално проявен". Няма как ищецът да е бил "психически натоварен, учуден, възмутен" / показанията на свидетеля А./ , задето "в публикацията е определен като криминално проявен, без да има влязла в сила присъда", по причина, че към момента той вече е имал наказание/ и няма как да не знае това/ за престъпно деяние , който факт оправдава това определение.
Ето защо по изложените дотук съображения съдът напълно отрича претендираното право на обезщетение / което според човешките разбирания в случаи на конфликтност между правно дължимо и фактически осъществено , се явява една мярка / отражение на заслужено компенсаторно равновесие в живота , наречена справедливост, т.е. онова, което е причинено някому неоснователно , трябва да получи някакво възмездие / и искът му търпи санкцията да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1179,80 лева, представляваща направени по производството разноски/ 1130 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 49,80 лева - заплатени такси/, съгласно представения по реда на чл.80 от ГПК списък , подкрепен с надлежното им документиране.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Г.Г., с ЕГН: ********** против "И. К. Б." АД, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново , ул.Б. № 2, с ЕИК *********, осъдителен иск, с предмет претендирано право на обезщетение в размер на сумата 10 000 лева, заради претърпени неимуществени вреди, упражнено чрез търсене на морално удовлетворение с възмездната потребителна стойност на парите , които вреди се твърди да са настъпили от факта на публикувана в бр.36/21.02.2011 г. на в."Борба", статия на журналиста Н. С. , озаглавена : "Люта война за пазар в Гърция отнела живота на търговеца от Павликени" , съдържаща невярно характеристично сведение за неговата личност: "криминално проявен", невярното твърдение , че към момента се е занимавал с бизнес- дела и поместване на снимката му/ във връзка с известието , че за жестокото престъпление е привлечен като обвиняем/, която публикация е предизвикала злепоставящо/ опозоряващо и вредоносно засягане на честта и доброто му име/ реноме, авторитет/ , изразено в изживяване на морални страдания от настъпилите неблагоприятни последици - познатите и колегите му започнали да гледат на него като на престъпник и съпричастен към тежкото престъпление , да се отдръпват и да избягват общуване , да се появяват недомлъвки, подмятания, създало се отрицателно отношение на съмнение и недоверие, забавило защитата на докторската му дисертация , неуспех в опита му да стане асистент в катедра "История на философията" на Философския факултет , както и разпадане на брака му, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й.Г.Г., с ЕГН: ********** да заплати на "И. К. Б." АД, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново , ул.Б. № 2, с ЕИК *********, сумата 1179,80 лева, представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: