Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.08.17 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети май през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.П.МИНЧЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13975 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 06.06.16 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 55226/14 г. е осъдил „Н.М.Г.“ АД да заплати на Л.П.З. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 1 000 лв., представляваща стойността на неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, чувство за срам от семейство и приятели, обида, социална изолация, засягане на честта и достойнството му вследствие на публикация в печатно издание „Всеки ден” на 28.06.13 г., съдържаща клевети и по-конкретно думите „Ромски измамник, разследван за източване на ДДС и кражби на градински ножици, метли и мотики от армията, днес управлява най-апетитните имоти на военните в София за десетки милиони левове. Заради ромският му произход той е известен като „Циганската калинка” във ведомството, „Ромският измамник помогна на ГЕРБ за изборите в Плевен и региона, той отговаря за купуването на цигански гласове в Плевенско.За последните избори плащаше по 50 лева на цитаните с пари, спечелени от съмнителни сделки с военни имоти”, „Публична тайна е , че дипломата му е уредена от скандалния кадровик на съдебната система К.Г.- К.Ч.дипломата на Л.е 100% фалшива, „ромски измамник” разследван за източване на ДДС, и е отхвърлил иска за разликата до 12 000 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Л.П.З. в частта, с която е отхвърлен иска.Въззивникът излага доводи, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил многобройните деликти, извършени от ответника, както и тяхната тежест.Съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не е съобразил и претърпените от него вреди, изразяващи се в нарушаване качеството му на живот, ограничаване на социалните контакти, липса на апетит, на съня си, често изпадане в лошо настроение без причина, често боледуване, невъзможност да си намери работа.Моли съда да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи изцяло иска.
Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и че присъденото обезщетение е справедливо.Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД.Ищецът- Л.П.З. твърди, че през 2013 г. е работил като „началник отдел към ИА „Военни клубове и военно почивно дело” при Министерство на отбраната и като такъв е имал качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1 НК.Твърди, че в бр.147/597/ от 28.06.13 г. на вестник „Всеки ден” е публикувана статия със заглавие „Изскочи циганска калинка в ГЕРБ” с подзаглавие „Ц.Ц. чучна измамник дедесар зза висш военен шеф” и второ подзаглавие „Ромският тарикат с фалшива диплома Л.назначен за началник на военните имоти”, като с червен цвят са повдигнати части от текста на статията, а именно „спуснат от Ц.Ц.”, „бизнес с чистенето в армията”, „дипломата на Л.е 100% фалшива” и „ще последва съдбата на началника си”.Между двете части на заглавието е записано: „Ромски измамник, разследван за източване на ДДС и кражби на градински ножици, метли и мотики от армията, днес управлява най-апетитните имоти на военните в София за десетки милиони левове. Заради ромският му произход той е известен като „циганската калинка” във ведомството.Излага твърдения, че и със заглавието, и с текста на статията му се приписват престъпления: „Ромският измамник помогна на ГЕРБ за изборите в Плевен и региона, той отговаря за купуването на цигански гласове в Плевенско.На последните избори плащаше по 50 лева на цитаните с пари, спечелени от съмнителни сделки с военни имоти”; „Публична тайна е , че дипломата му е уредена от скандалния кадровик на съдебната система К.Ч.- К.Ч.дипломата на Л.е 100% фалшива”; „ромски измамник разследван за източване на ДДС”; „ромски измамник разследван за кражби на градински ножици, метли и мотики от армията”.В статията се съдържат и изразите: „Абе този едно изречение не може да напише правилно, за какво висше ми говорите?”; „Л.З. вероятно ще последва съдбата на началника си П.М.-П.Телевизора, който беше уволнен преди дни от А.Н.”.В статията авторът нарича ищеца „калинка” и „циганска калинка”, като се прави аналогия с Калина Илиева, бивш председател на Фонд „Земеделие”, която е осъдена за използване на диплома с невярно съдържание и така му се приписва позорно обстоятелство.Твърди, че от тази публикация е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството му, опозоряване на доброто му име, обида, психически дискомфорт, чувство на срам от семейство и приятели, ограничаване на социалните контакти, липса на апетит, загуба на съня, често изпадане безпричинно в лошо настроение, често боледуване, невъзможност да си намери нова работа.Моли съда да му заплати сумата от 12 000 лв.- обезщетение за неимуществени със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Не се спори, а и от представения бр.147 /597/ на в. „Всеки ден” от 28.06.13 г. е установено, че е публикувана статия с посоченото в исковата молба заглавие и съдържание.
По делото е представена диплома за висше образование със степен магистър по специалност „Икономика на търговията“ на Л.П.З., издадена от Стопанска академия „Д.Ц.”, Свищов, както и диплома за средно образование, издадена от Средно професионално-техническо училище по дървообработване-Плевен.
Видно от свидетелство за съдимост от 03.07.13 г. Л.П.З. не е осъждан.
От представената служебна бележка на НСлС от 10.07.13 г. е видно, че няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу Л.П.З..
Представено е и удостоверение от 10.07.13 г. на СГП, от което е установено, че към 09.07.13 г. няма образувани и неприключени досъдебни производства и внесени прокурорски актове в съда срещу Л.П.З. само за престъпления, наблюдавани от СРП и СГП за периода 2006 -2013 г.В удостоверението е направена забележка, че справка в регистъра на обвиняемите лица е установено, че срещу лицето има неприключило досъдебно производство във ВОП Плевен, пр.пр. № 374/10 г., сл.д.№ 76-сл./2010 г. по описа на СлУ към ВОП Плевен.По ДП е внесен обвинителен акт по чл.212, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК.
Видно от удостоверение на СДВР от 03.07.13 г. срещу Л.П.З. в МВР не са образувани и не се водят досъдебни производства.
Видно от справка от СГП за лицето Л.З. няма данни за образувани досъдебни производства и внесени прокурорски актове в съда само за престъпления, наблюдавани от СГП за период 2008-2016 г.Добавена е забележка, че за лицето в информационната система УИС на прокуратурата има следните данни за неприключени ДП в информационната система УИС-2: пр.пр.№ 524/14г. по описа на ВОП София, сл. д.№ 25-СЛ/14 г. по описа на ВОП София, за престъпление по чл.212, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1.По ДП има постановена присъда НОХД 70/15 на ВС София от 02.12.15 г., ЛОС 2 г., 5 год. изпитателен срок.
Видно от удостоверение на Военно-окръжна прокуратура-София от 29.01.16 г. слещу Л.З. е образувано ДП № 25-СЛ/14г.На 20.03.15 г. досъдебното производство е внесено в Софийски военен съд с обвинителен акт за извършено от Л.З. престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК.По внесеното досъдебно производство е образувано НОХД №70/15г. по описа на СВС и с присъда №70/15 на обвиняемия З. е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода”, като на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 5 години.На 23.12.15 г. присъдата е обжалвана и няма информаця за резултата от обжалването.Присъдата не е влязла в сила.Преписка вх.№ 99/14 г. е била образувана за проверка на информация от печата, съдържаща данни за извършено престъпление от държавен служител Л.П.З.-„началник отдел „Югозападен” в ИА „ВК и ВПД”, като на 10.05.15 г. преписката е приключила с постановление за отказ да се образува ДП на основание чл.199, чл.213, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.Преписка вх.№ 1241/13 г. е заведена във връзка с получено писмо от РС „Военна полиция”-София за проверка относно ползван неистински документ за удостоверение на притежаване на висше образование с цел заемане на ръководна длъжност в ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”-МО от страна на Л.З..На 19.09.13 г. преписката е приключена с постановление за отказ да се образува ДП на основание чл.199 и чл.213, ал.1 НПК.
Разпитаният по делото свидетел И. Т. твърди, че след публикацията ищецът не е искал да говори с никой, тъй като е бил в много лошо психическо състояние,бил е депресиран и избягвал контакти.Ищецът му е споделил, че е бил обиден и травмиран заради нещата, които са написани, и че това няма нищо общо с истината.Твърди, че това му е повлияло и ищецът дълго време е избягвал други хора, събирания на компанията, което не е типично за него.Твърди, че по принцип той е бил весел и контактен човек.Ищецът видимо е започнал да сваля килограми и е отслабнал около 20 кг.
Свидетелката Р. Х. твърди, че са били колеги с ищеца, който й е бил началник.Твърди, че след като е прочел публикацията, ищецът е бил шокиран и не искал да се върне обратно на работното си място.Колегите му са коментирали, шушукали и са го приемали с насмешка.Затворил се е по отношение на колегите си, не е участвал в никакви колективни мероприятия, почти цялото си време е прекарвал в кабинета при липса на контакти.След случая ищецът е отслабнал с около 20 кг. Отзаключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л.Е.М. е установено, че въздействията, които е понесъл ищеца от направените по негов адрес твърдения имат травматичен характер с физиологични и емоционални симптоми на психичен стрес при запознаване с публикацията, последвани от тревожно-хиподепресивни и вегетативни оплаквания, продължили около месец и половина.Ако симптомите са били така, както ги е съобщил ищеца, те постепенно са отзвучали и не са довели до развитието на друго психично разстройство, причинявали са субективен дискомфорт, снижавали са възможностите му за справяне в ежедневието, затруднявали са социалното му функциониране.В психологичен план примомнянето на случилото се предизвиква силни негативни емоции у него, свързани с преживявания на обида, безсилие, претърпяна несправедливост и стремеж към заслужено възмездие.Заключението е изготвено след личен преглед на ищеца и доказателствата по делото.След изслушване на свидетелските показания вещото лице е заявило, че не са налице основания за промяна на същото.Обичайно в състояние на остър или продължителен психичен стрес е да има намаляване на апетита и съответно редуциране на теглото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да уважи частично предявения иск първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ответника може да се ангажира за неверни факти за ищеца, изнесени в публикацията, както и за тези оценки, които представляват обида.Приел е, че свободата на изразяването не позволява да се засяга честта и достойнството на други лица.Приел е за недоказано твърдението, че дипломата на ищеца е фалшива, както и твърденията за извършени от ищеца престъпления, а квалификацията „циганин“ и „калинка“ е счел, че не представляват обида, а са свързани с определен етнос, респ. попадат в рамките на свободната преценка на фактите .За претърпените от същия неимуществени вреди от публикувания материал, изразяващи се в психически стрес, често изпадане в депресивни състояния и ограничаване на социалните контакти, съдът е определил обезщетение в размер на 1 000 лв.По отношение на твърдението на въззивника, че е свалил 20 кг, съдът е приел за недоказана причинната връзка с публикацията.При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил и периода, в който са търпени вредите.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Неоснователни са оплакванията на въззивника, че размерът на обезщетението не отговаря на многобройните деликти.Присъдената от съда сума напълно съответства на преживените от ищеца негативни емоции и преживявания, установени от вещото лице и свидетелските показания, като същите са продължили сравнително кратък период /около месец и половина/ и са отзвучали, без да се довели до развитие на друго психично разстройство.По отношение на твърдението за редуциране на теглото е налице само предположение, но не е проведено пълно доказване на причинната му връзка с процесния деликт.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски не се претендират от въззиваемата страна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.06.16 г. на СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 55226/14 г. в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.